ЛЕКА АТЛЕТИКА

[galka]

Ваня Стамболова спечели златния медал в спринта на 400 метра за жени на Европейското първенство по лека атлетика в шведския град Гьотеборг.

http://sportni.bg/?tid=40&oid=921205

[galka]

Мама е плакала от вълнение, признава Ваня Стамболова



http://standartnews.com/bg/article.php? ... cle=156377

[galka]

Ваня Стамболова лекоатлет на годината
Венелина Венева и Даниела Йорданова са нейни подгласнички.
http://topsport.ibox.bg/news/id_285175000



Ваня Стамболова е номер 1 на Балканите
http://sportni.bg/?tid=40&oid=982030

Лично мнение- не може европейската титал на Ваня Стамболова да се сравнява съз златните медали на Мариан Драгулеску на Световното първенство и изобщо през годината. Още едно доказателство колко са честни такива анкети и какъв е интереса към гимнастиката
Поздравления за Ваня - тя не е виновна ,че журналистите са неадекватни и спортовете имат приоритети и не се гледа кой какво е постигнал а резултатите са според това кой спорт има приоритет като гледаемост и известност


Тезджан Наимова стана "Спортист на Пловдив 2006"
http://www.ole-bg.com/cgi-bin/news.pl?r=8

[siika petrova]

Холандски математик изчисли границите на възможностите при лекоатлетите

23 декември 2006 | 21:18 | Агенция "Фокус"

Берлин. Световният рекорд на 100 метра може да бъде подобрен с 0,5 секунда, преди човешкият организъм да достигне предела на своите възможности, съобщава агенция ДПА, цитирайки холандския математик, професор Джон Айнмал.
Според неговите разчети, човек може да пробяга дистанцията за 9,29 сек. Световният рекорд е на ямайския атлет Асафа Пауъл - 9,77.
Айнмал твърди още, че рекордът на Пол Тергат в маратона (2 часа 4 минути 55 сек.) практически не може да бъде подобрен и ако стане това, ще е с не повече от 49 секунди. В маратона при жените рекордът на Пола Редклиф може да бъде подобрен с 8 минути и 50 секунди. Рекордът на Майкъл Джонсън на 200 метра (19,32) може да се подобри до 18,63 секунди, а на 110 с препятствия на китаеца Лю Сян (12,88) с около половин секунда. Холандският математик е изследвал 1546 световни рекорда при мъжете и 1024 при жените на 14 дисциплини в леката атлетика.

[siika petrova]

ВАНЯ СТАМБОЛОВА избрана за №9 в Европа в леката атлетика

varna-sport.com

Европейската шампионка на 400 метра и световната вицешампионка на 400 м с препятствия Ваня Стамболова е номер 9 в Европа. Варненката постави дузина национални рекорди. Стана спортист №1 на Балканите и №2 на България. Номер 1 е
европейската шампионка по седмобой Каролина Клюфт (Швеция). Шведката печели трофея за втори път, след 2003-а. Второто място разделят двойната европейска шампионка на 100 и 200 метра Ким Геверт (Белгия) и европейската шампионка в овчарския скок Елена Исинбаева (Русия). Миналата година Исинбаева бе номер 1, а Клюфт остана втора.

www.varna-sport.com
Варненката Ваня Стамболова е най-добрата българска атлетка в момента.

[NN]

Магдалена Христова постигна нова победа в спринта на 60 метра.

След като преди три дни триумфира на турнира в Будапеща със 7,35 секунди, сега Христова бе над всички и на състезанието във Виена и то с още по-добър резултат 7,32 секунди. Втора и трета финишираха двете словенки Пиа Тайникар - 7,40 секунди и Нина Ковачич - 7,41 секунди. Шеста пък завърши българката с австрийски паспорт Нора Иванова Едлецбергер - 7,51 секунди. Нора обаче победи в по-дългия спринт - 200 метра с 23,75 секунди, следвана от Катерина Чехова (Чехия) и Сиара Ший - и двете с равно време - 24,30 секунди.

[siika petrova]

Оперираха Ваня Стамболова, аут е за световното

автор: ole-bg.com

[NN]

Ивет Лалова ще вземе участие в международния турнир по лека атлетика "Артур Такач" утре в Белград, като ще стартира на 100 метра.

Това ще бъде първото състезание на Лалова след "черния" за нея 14 юни 2005-а година, когато на загрявката на турнира в Атина бе блъсната и при падането счупи бедрената кост на десния крак. Възпитаничката на Константин Миланов вече е възстановена напълно и тренира на пълни обороти, но й трябва време, за да достигне предишната си върхова форма.

Турнирът в сръбската столица ще бъде един вид контролно изпитание за нея, за да види къде се намира в началото на сезона. В Белград ще се състезава и световният рекордьор на 100 метра при мъжете Асафа Пауъл (Ямайка). Пауъл ще стартира в конкуренцията на сънародника си Майкъл Фрейтър и британците Джейсън Гарднър и Марк-Люис Франсис.

[galka]

Пак допинг

18 юли 2007 | 16:15 | Агенция "Фокус"
Водещите ни лекоатлетки Венелина Венева и Ваня Стамболова са били хванати с допинг. Двете ни лекоатлетки са дали проби, в които има наличие на “тестостерон и неговите производни”. Засега от федерацията обявиха, че няма да бързат с наказания.

Агенция “Фокус”
Вицепрезидентът на БФЛА Асен Христов: Стамболова и Венева и ще бъдат наказани веднага, ако се разбере, че са взимали допинг
Ваня Стамболова и Венелина Венева ще бъдат наказани незабавно, ако се потвърди, че двете са взимали допинг. Това заяви на пресконференция вицепрезидентът на Българската федерация по лека атлетика (БФЛА) Асен Христов, предаде репортер на Агенция “Фокус”. По-рано днес се разбра, че двете ни лекоатлетки са дали проби, в които има наличие на “тестостерон и неговите производни”.
“Ние ще накажем и двете атлетки, ако имаме достатъчно доказателства. На този етап не мислим, че това е така. Пробите им са на границата и резултатите са колебливи. Имаме право да смятаме, че повишеното съдържание на тези вещества в пробите им се дължи на някаква друга, незабранена, хранителна добавка. За това, техните адвокати, а ние се съгласихме с тях, решиха да се възползват от правото си за пълен анализ. Той може да определи дали двете наистина са взимали такива вещества. Ние в началото бяхме решили да ги накажем. Както е по правилник – за две години. След това обаче действията на IAAF ни накараха да вземем решението, което и днес ви представяме”, заяви Христов.
БФЛА има пет дни, за да изпрати решението си, а двете състезателки остават с временното спрени права.

[NN]

Тезджан Наимова се класира за полуфиналите на 200 метра гладко бягане на Световното първенство по лека атлетика в Осака, Япония. В трета серия на четвъртфинала, представителката на България финишира трета с време 22'87 секунди, което й бе достатъчно да намери място сред 16-те най-добри. По регламент за полуфиналите се класират първите четири от всяка от четирите четвъртфинални серии.

[LD]

Таланта продължава да мизерства
Преди седем месеца "7 дни спорт" алармира, че Николай Антонов, който държи националните рекорди на 200 м в зала и на открито, тъне в мизерия. Той е световен шампион от 1991 г. в Севиля, а следващата зима става първенец и на Европа.... --> http://7sport.net/7sport/forum/d4875_8.htm

[galka]

Тереза Маринова се оттегли от спорта
Олимпийската шампионка в тройния скок от от Сидни 2000 Тереза Маринова официално обяви край на кариерата си.

„Взех най-трудното решение в живота си. Възнамерявах да се откажа след Олимпиадата в Пекин, но имах контузия в петата, която се усложни от вирусно заболяване. 36 дни преди Олимпиадата реших да се откажа, защото нямам намерение само да участвам.

Мога да покрия норматива, но това не е достатъчно за мен. Искам да се извиня на БОК, защо издигнаха кандидатурата ми за член на Комисията на спортистите към МОК, а единственото условие е да продължа да се състезавам. Същевременно искам да се извиня и на Йордан Йовчев, защото бях предпочетена пред него от БОК”, заяви плевенчанката.

"Тереза пропусна само да каже, че решението взех аз. Тя от половин година има много сериозни проблеми, постъпи дори в болница и медикаментите, които взимаше след излизането от болницата, усложниха контузията й в петата й. Аз бях човекът, когото я спря, защото не мога да я гледам как се опитва да направи скок и да се чудя, като се събуди утре, дали ще може да ходи”, допълни треньорът й Христо Марков, олимпийски шампион на троен скок от Сеул 1988.

http://sportni.bg/?tid=40&oid=2502113&cid=623

[anntonia]

Тичай, Лопеле! Тичай!
12.08.2008 Иво Иванов, Канзас
за в-к Телеграф


Понякога, когато въздухът е кристално чист и видимостта идеална отивам на едно самотно място до езерото Клинтън, за да се вгледам необезпокояван в огромните, загадъчни каньони обвили планината Брадли и да се запитам отново какви ли древни тайни крият мрачните им сенки. Под тях като хладнокръвно, търсещо плячката си влечуго се вие долината Шрьотер. Но днес гледката, която ме е вълнувала толкова често през годините, отнася мислите ми към малкия, пет годишен Лопепе. В края на краищата нали самият той, днес - осемнайсет години по-късно твърди, че често е обичал да се вглежда със страхопочитание в абсолютно същите хипнотизиращи пейзажи.

Питам се какви ли мисли са минавали през чистото му, невинно съзнание? Децата имат уникалната дарба да виждат света през неопетнена от цинизъм и логика призма. Наивните им въпроси често са меко казано трогателни. Как да отговориш на дъщеря си когато излита за пръв път със самолет и те пита кога ще станем малки? Забелязала била че самолетите се смаляват след като излетят от земята и преценила, че всичко в тях също било трябвало да стане пo-малко. Наскоро и синът ми успя да ме озадачи с култов въпрос: Kолко е стара буквата "г"? Друга зашеметяваща загадка родена от неговото съзнание е въпросът: от кой отбор е Господ? Единственото което успях да му кажа е, че във всички случаи не е от Англия.

Детската психика е красива, неразгадана тайна и невръстният Лопепе не е бил изключение. Малчуганът казват, бил обаятелно дете, с добро сърце и широка, обезоръжаваща усмивка. Може да я видите често дори и днес върху лицето на вече порасналия мъж. Изгрява някак изведнъж, озарявайки чертите му с лъчезарно излъчване. Усмивката в никакъв случай не е класическа и с огромната дупка между двата предни зъба навярно вбесява ортодонтите, но тя сякаш поглъща всичко останало върху лицето му за да го превърне отново в безгрижния хлапак, обичан безрезервно от цялото селце Кимотонг в Южен Судан.

Миналата година Лопепе най-после се върна точно там за да посети собствения си гроб. От седемнайсет години не беше стъпвал в родното си място. Купчина камъни – това е всичко, което са могли да си позволят родителите му, за да отбележат символично гроба му. Не са знаели дори къде да намерят крехките останки на сина си, за да ги положат в него. "До днес помня Калашниците"- твърди Лопепе – "Бяха толкова големи и зловещи". Всичко изглежда голямо за едно шестгодишно дете.

В един кошмарен ден на 1991, озверели, подкрепяни от правителството наемници нахлуват в малката католическа църква, в която семейството на Лопепе било на поклонение. Въоръжени до зъби и пръскащи слюнки, оскотелите фанатици нареждат на всички да легнат на земята. Това което ги интересува, това което е най-конвертируемо за изкривената им идеология са децата. Едно от най-жестоките и гротескни престъпления на нечовешкия конфликт в Судан е отвличането на деца, промиването на техните уязвими съзнания и превръщането им в роботизирани военни машини. Бащата на Лопепе се хвърлил да го защити, но бил почти убит с приклад на пушка.

Всички деца от църквата били натоварени като добитък в каросерията на камион, очите им завързани с превръзки и отведени в кошмарен концетрационен лагер. Военното обучение се провеждало с часове под жестокото, екваториално слънце. Лопепе попаднал в помещение, в което като сардини били натъпкани 100 деца. Хранили ги с каша съставена от смлени соени зърна и пясък. "Децата около мен умираха всеки ден от дезинтерия, побой и глад", спомня си Лопепе, "Научих се да усещам идващата смърт. Те някак си лягаха примирени и затваряха очи завинаги. Страхувах се, че скоро и моят ред ще дойде."

Но една безлунна нощ, три 14-15 годишни момчета, които познавали родителите му, се промъкнали в стаята. “Ние ще ти помогнем да видиш майка си отново”, прошепнал еднo от тях в ухото му. Единият го хванал за лявата ръка, другият за дясната и тихомълком го измъкнали от лагера през тайна дупка в оградата. В продължение на три дена момчетата бягали, преследвани от войниците. "Тичай, Лопепе, тичай!", окуражавали го тийнейджърите, но когато не можел повече го качвали на гърба си и продължавали. Нощем го криели в пещери докато търсели вода и му я носели в чаши направени от широки листа. Цяло чудо е, че не са били разкъсани от дивите животни на африканската савана.

Децата продължили на юг и без дори да разберат преминали на територията на Кения, където били заловени от граничари. Лопепе бил заведен в огромния лагер за бежанци Какума където прекарал останалото си детство. В продължение на десет години, малчуганът живеел в абсолютен недоимък и се борил за оцеляването си с едно ядене на ден. Лопепе не знае какво е станало с трите момчета които спасили живота му, но до ден днешен ги нарича “моите ангели”.

Чарът и добрината му бързо му спечелили много приятели. Хлапакът обичал да играе футбол с топка направена от смачкана на кълбо хартия, делял дажбата си от царевица с по-слабичките деца и ходел съвестно на училище. То се състояло от черна дъска, закачена на дърво, а учениците чертаели с пръчки числа и букви по пясъка. Нощем малчуганите лягали под опръсканото със звезди небе и докато се взирали в него по-големите момчета разказвали приказки на по-малките. Лопепе обичал да се вглежда в небето и да повтаря, че звездите са като семейството. “Те се обичат и разчитат един на друг. Нищо не може да ги раздели”. Момчето мечтаело повече от всичко да види отново родителите си, но било убедено че семейството му е загинало във войната отнела повече от 2 милиона човешки живота. Майка му и баща му също вярвали, че синът им е мъртъв и дори направили церемониално погребение.

Лопепе обичал да тича, да се носи свободен и лек като вятър из саваната и в ритъма на стъпките си да забрави тежкия си живот и осакатено детство. Кой знае: сигурно докато е бягал от спомените си е чувал отнякъде и шепота на своите ангели: "Тичай Лопепе, тичай!" Постепенно доброволците в лагера започнали да го наричат Лопез. Лопез Ломонг.

През 2001 късметът най-после се усмихнал на лъчезарния младеж и той попаднал в списъка на 3500 деца-бежанци, които били осиновени от американски семейства. Така тийнейджърът ненадейно се озовал в дома на Роберт и Барбара Роджърс в щата Ню Йорк -на хиляди километри и няколко века разстояние от красивото, но примитивно селце в което бил роден. Пристигнал на летището само с пликче в ръка, защото оставил всичко каквото имал на приятелите си в лагера.

Културния шок бил покъртителен. Лопез не можел да повярва, че семейство Роджърс имат кола и мислел че ще ходят пеша от летището. До самолета в Найроби бил стигнал с ходене. Първата нощ спал на запалена лампа защото не знаел че светлината може да се изключва. Също така умирал от студ, тъй като нямал представа че температурата на водата под душа може да се контролира. В дома на Роджърс за пръв път видял хладилник и микровълнова печка. Но Ломонг се адаптирал бързо и постъпил в гимназия където демонстрирал забележителен интелект, а миналата година завърши и университета в Северна Аризона, където бе един от най-популярните и обичани студенти.

През 2003 година ново чудо: Лопез научи чрез приятел че семейството му е живо и майка му Рита Намана го търси отчаяно в Кения! Няколко дни по-късно получил обаждане от жена, която за пръв път в живота си използвала телефон. Тя непрекъснато му повтаряла през сълзи че иска да говори със сина си Лопепе, без да си дава сметка че детето и е пораснало и заедно с него е пораснал и гласът му. Лопез нямаше нито пари, нито американски паспорт за да се върне в Африка и да види семейството си. Но миналата година, с помощта на ТВ канала HBO, младежът най-после се събра отново с хората, с които съдбата тaкa безмилостно го бе разделила. Гледах трогателните кадри, които биха могли да разчувстват до сълзи дори паметника на Съветската Армия в София. Лопез прегърна братчето, което никога не бе виждал и се разрида в обятията на майка си. Но това не е краят на тази странна приказка. Възможно е дори да е само началото...

Какво вижда едно малко дете в нощното небе? Много повече от нас възрастните.

Съзнанието му е необременено, любопитството неутолимо, въображението необятно. Ние често биваме погълнати от цикъла на ежедневието си и стесняваме кръгозора си, потъвайки в безсмислени детайли. Петгодишното дете се вглежда в луната и не вижда в нея като мен каньонитe на планината Брадли, долината Шрьотер или кратера Клавиус. За малкото момче луната е красивата бяла зеница на нощта, която се взира обратно в него с настойчиво, немигащо око. Детето гледа в хипноза звездите, защото за него те не са просто далечни огнени кълба от газ, а милиони трепкащи въпроси. Някои ще намерят отговора си, а други може би е най-добре да останат завинаги неразгадани.

Защо, питат звездите, съдбата толкова често ни подхвърля жестоки шеги? Защо не е подсказала на малкия Лопепе, че в продължение на месеци и той и майка му са живеели без да подозират в двата противоположни края на един и същ бежански лагер? И кой е този звяр спотайващ се в най-тъмните подземия на човешката натура, който е в състояние да създаде изчадия способни да посегнат на детския живот? Да го изтръгнат като жива плът от ръцете на родителите му? Кои са тези животни, защо съществуват в 21 век и за какво им е това парче месо което бие в гърдите им?

Но има и други, далеч по-хубави въпроси увиснали в небето. Като този например: защо американският Олимпийски отбор, пълен догоре с легенди като Фелпс, Кобе и сестрите Уилямс се събра във вторник и единодушно реши че на откриването на Олимпиадата, американският флаг трябва да бъде носен от един малко известен, 23 годишен бегач на 1500 метра на име Лопез Ломонг? Защо младежът с голяма усмивка и тежко минало, които едва миналата година най-после придоби американски паспорт е толкова обичан и уважаван? Защо точно той, който е израснал толкова далеч, заслужи да развява знамето на новата си родина? Може би заради тези негови думи: "Страдам непрекъснато за децата на Судан. Те не мечтаят да станат доктори или олимпийски атлети. Те просто мечтаят да са живи на следващия ден. Искам да направя всичко по силите си, за да им помогна." В сряда, когато научи за огромната чест, Лопез заяви с треперещ глас, че това е най-щастливият ден в живота му.

Има и още, малко по-лесни въпроси: какви са например шансовете на нашия герой за медал? Трудно е да се каже - 1500 метра е непредвидима дисциплина. На квалификациите Лопез се класира, завършвайки трети, въпреки че бяга с изкълчен глезен. Потенциалът му е огромен: има и сила, и издръжливост, и стратегическо мислене, макар че все още му липсва техника. В тази дистанция всичко е възможно при идеално стечение на обстоятелствата, но в същото време нищо не е гарантирано. Знам обаче с абсолютна сигурност едно нещо: ако Лопез стигне до финалите, неговите три ангела, независимо дали все още са живи или не, ще го гледат от някъде с усмивка. И когато влезне, лек като вятър, в последната обиколка и те, и ние, и дори Бог, независимо от кой отбор е, ще се изправим обезумели на крака и ще викаме с цяло гърло: "Тичай, Лопепе! Тичай!"

Повярвайте ми - истина е. Казаха ми го звездите.

[LD]

Почина лекоатлетката Цветанка Христова
14 ноември 2008 / News.dir.bg
Голямата българска лекоатлетка Цветанка Христова от Казанлък почина от рак.

http://dnes.dir.bg/2008/11/14/news3600229.html

[zibi]

Почина лекоатлетката Цветанка Христова
14 ноември 2008 / News.dir.bg
Голямата българска лекоатлетка Цветанка Христова от Казанлък почина от рак.

http://dnes.dir.bg/2008/11/14/news3600229.html

това е ужасно нямам думи