Тя е едва на 16 години, а вече влезе в историята на българското фигурно пързаляне като най-добре представилата се състезателка на европейско първенство за жени. С 11-ото си място от завършилия преди седмици континентален шампионат в Минск Александра Фейгин направи повече от успешен дебют на подобен форум. И накара българите отново да говорят за този красив спорт след двете световни титли при танцовите двойки на Албена Денкова и Максим Стависки отпреди десетилетие.
Всъщност Саша, както всички я наричат, е състезателка именно на клуб „Денкова и Стависки“ и тренира при сестрата на Албена – Ина, и нейния съпруг Андрей Лутай, който е възпитаник на руската легенда Алексей Мишин.
Александра е родена в Ерусалим и има израелско гражданство
Когато е на 3 години, баща й Алексей пристига да работи в София и решава да остане, тъй като мястото много му харесва. Така Саша и майка й също се преместват в българската столица. „Аз съм си българка, защото откакто се помня, все тук съм живяла“, споделя момичето, което вече е спечелило за родината ни 65 златни медали от различни международни турнири при подрастващите. Въпреки това на два пъти получава отказ да й бъде издаден наш паспорт, с който все пак се сдобива 2 месеца преди европейското в Минск.
На 5-годишна възраст на пързалката за първи път я завел баща й който на младини е тренирал хокей и бързо пързаляне с кънки. „Заведе ме на стадион „Славия“ и там попаднахме на Ина и майка й Силвия Цветанова, която ръководи клуба. От тогава съм все с тях“, разказва Александра.
Като малка минала през гимнастиката и плуването, но фигурното пързаляне я пленило с красотата и трудността си. „Това е моят спорт“, категорична е днес Фейгин.
„Със Саша сме вече над 10 години, а работата с нея е истинско удоволствие, тъй като е изключително трудолюбива. Деца като нея са като мека глина в ръцете на добрите треньори, с тях лесно се постигат целите и се върви напред“, споделя треньорката и хореографка Ина Лутай.
Успехите обаче не идват като по поръчка за Саша, трябват много усилия и лишения.
Силата й е в превъзходната техника
- споделя още Ина. – Тя от много малка започна с Андрей да изработва до перфектност всеки детайл и това сега й носи резултати. На 13 години скачаше троен лутц, а сега вече прави три комбинации от по два тройни скока в програма. В момента наблягаме много на изграждането на характера и артистичността й. Доскоро Саша искаше само да скача и да скача, докато не разбра, че за публиката, а и за съдиите е важно да може да представя образи и да се доближава до изкуството“.
Любимият скок на Фейгин е тулуп, а за най-труден се замисля: „Зависи от деня, но май е лутц“. Харесва всичките си програми, които е изиграла до момента, защото е изстрадала всеки един елемент от тях. През тази година Александра играе кратката си програма по музика от филма „Списъкът на Шиндлер“ и дори в началото й се чува свистенето на куршуми. Въпреки тъгата, която трябва да изрази на леда, Саша направи големия си пробив именно с нея, като на европейското зае 9-о място след краткия танц. Волната й програма беше по музика на „Лешникотрошачката“, но треньорите й предприеха дръзкия ход да я сменят по средата сезона, за да търсят още по-добро представяне.
В новата си композиция Саша ще извърви пътя от малкото населено място до големия мегаполис в търсене на щастието. „Програмата е вдъхновена от канадската постановка „Пасажери“ и в нея се борят доброто и лошото, светлината и тъмнината. Въпросите са дали изборите, които правим ни карат да се чувстваме щастливи или ни огорчават. Много е интересно, защото само чрез движения ще трябва да се покажат различни образи на леда“, разказва Ина.
Хореографката много
държи изкуството да присъства в работата й
с Фейгин. Постоянно ходи на театър, за да може да черпи вдъхновение за нови образи и идеи. Често води със себе си и младата състезателка, която вече е възприела театъра като нещо свое и любимо.
„Саша изглежда много свита и притеснителна на пръв поглед, но всъщност е много силен характер, невероятен боец. Много емоции бушуват вътре в нея и това я прави интересна“, казва за нея Лутай.
Може би тази борбеност й помага не само на леда, но и да се справя с училището. В момента тя е ученичка в десети клас на 132-ро СОУ „Ваня Войнова“ в София. „Не съм на индивидуален план, редовно уча, макар че тази година с преминаването ми при жените ми се налага да отсъствам повече. Уча вкъщи с помощ от съучениците“, признава фигуристката, за която най-трудна е химията.
Когато не е по състезания, прекарва в класната стая от сутрин до обед, а на пързалката е веднага след това. На леда тренира всеки ден по 2-3 часа, после следват занимания по балет и още физическа подготовка и „сухи“ тренировки чак докъм 19 ч. „После се прибирам и уча за следващия ден, така че за друго време не ми остава“, откровена е Саша. Тя обаче въобще не съжалява за пътя, който е избрала. И уточнява: „Знам, че, за да успея, трябва да ми е трудно в тренировките.“
Въпреки запълнения график, Александра се старае от време на време да се отдава на любимите си занимания – да рисува и да гледа филми. Нерядко взема и книга в ръка, в момента чете „Хари Потър“.
Не си пада по купоните
Смята, че сега не им е времето. Отдадена е на спорта и на мечтата си един ден да стъпи на почетната стълбичка на най-големите първенства. През март на Саша Фейгин й предстоят участия в две световни първенства – за девойки и за жени. Надява се в близко бъдеще да се доближи да класата и успехите на своите идоли – олимпийските медалистки от Пьончан 2018 Алина Загитова (злато) и Евгения Медведева (сребро). Нищо че в момента двукратната шампионка на планетата Медведева е с едно място след българката в световната ранглиста - на 20-а позиция.
Родителите й избягват да я гледат на живо
Саша не обича майка й и баща й да я гледат на живо в състезанията. Притеснява се тя, притесняват се и те. На отминалото европейско баща й дори отказал да я гледа в директното предаване на „Евроспорт“, а си я записал и чак след като разбрал резултата, видял как е играла. Всички роднини обаче веднага й се обадили да я подравят след успеха. Леля й, която живее в Израел, не сдържала сълзите си от вълнение.
Въпреки че в Минск за пръв път играе пред 14 - 15 хиляди зрители, младата ни фигуристка не се притеснила. „Дори напротив, бях необяснимо спокойна. Освен това самата публика там беше много приятелски настроена към всички състезатели и може би това допълнително ми повлия положително“, разказа Саша, която този уикенд може да бъде видяна в „Зимния дворец“ в столицата по време на международния турнир „София трофи“, който нейният клуб организира за четвърта поредна година.
