http://www.duma.bg/node/70359Доказах на себе си, че могаНяма смисъл да се обиждам, животът продължава, смята бившата прима на художествената гимнастикаДума
22. Януари 2014, брой 17
Мони ГЕОРГИЕВ
СИМОНА ПЕЙЧЕВА обяви за втори път отказването си от състезателна кариера, след като през ноември стана ясно, че не попада в разширения състав на националния отбор по художествена гимнастика. Симона е родена на 14 май 1985 г. в София. Започва да тренира гимнастика на 7-годишна възраст при именитата ни гимнастичка и треньорка Мариета Дукова. Деветкратна шампионка на България (1999, 2000, 2001, 2002, 2003, 2005, 2006, 2007, 2008). През 1998 г. е включена в националния отбор девойки, а през 1999 г. става републиканска шампионка в тази възраст. През 2001 г. извоюва златни медали на обръч, топка и бухалки, сребърен - на въже, и бронзов - в отборното състезание на световното първенство в Мадрид. През 2002 г. завършва трета на европейското в Гранада. Същата година на световния шампионат в Щутгарт печели златото на топка и бухалки, сребро - на обръч, и се нарежда 4-та на въже. През 2003 г. на шампионата на Стария континент в Рийза отново печели бронз, но този път на бухалки. Участва на две олимпиади - в Атина 2004 е 6-а в многобоя и в Пекин 2008 - 10-а. На 17 декември 2008 г. обявява край на кариерата си. На 7 юни 2009 г. Симона ражда сина си Алексей. Започва собствено тв предаване "Така го правят жените". През 2013 г. се включва със собствена рубрика "Пред огледалото" в предаването "Усещане за жена" по ТВ 7."Художествената гимнастика беше детската ми мечта. И бях най-щастливото дете на света, че успях да я осъществя!"
"Спортът учи на дисциплина, на отговорност, на постоянство, на уважение"
- На 27 години Силвия Митева се отказа от гимнастиката, а ти на тази възраст рестартира кариерата си? Защо реши да подновиш тренировки?
- Защото поисках. Ето - аз излязох, тя влезе, реши, доказа се, а после реши, че ще се отказва. Но когато аз реших да започна да тренирам отново, още не знаех, че тя ще прекрати кариерата си. Погрешно е да ни съпоставят. И двете сме играли за България, но и за себе си, и за родната гимнастика, така че не е нужно да има изрично напрежение помежду ни.
- Тогава какъв бе мотивът ти за завръщане?
- Когато реша, че искам нещо, съм готова да мина през всичко, за да го постигна. Реших, че искам да играя, да се убедя, че мога, и го направих.
- Липсваха ли ти залата и тренировките?
- Не се откъснах на 100% от залата - направих клуб, работя с деца, постоянно пътувам по семинари в чужбина и се занимавам с други гимнастички. Липсваше ми тръпката да играя, да показвам какво мога, да се опитам дали мога още. Опитах се - видях, че мога.
- Стартира и кариера като журналист. Защо реши да се изявяваш в тази област?
- След Олимпиадата в Пекин родих и веднага след това започнах да водя предаване в продължение на 3 години. Винаги съм искала да бъда журналист, още от малка. Знаех, че след като изляза от залата, това ще е нещо основно в моя живот, или поне ще се постарая да бъде така.
- Искаш ли пак да имаш собствено предаване?
- Да, разбира се! Знам, че още много трябва да се усъвършенствам и още много да се уча в тази професия, но искам да се развивам!
- По-трудно ли е да задаваш въпроси, отколкото да отговаряш?
- Не, не мисля. Ако знаеш с какъв събеседник разговаряш... Преди това трябва да се подготвяш - четеш, за да разбереш всичко. И едното ми е интересно, и другото (усмихва се).
- Кой ти е бил любимият събеседник?
- Име няма да кажа. Като човек - който знае какво иска и умее да изрази своето мнение и позиция.
- Има ли други области, освен художествената гимнастика и журналистиката, в които искаш да се реализираш?
- Е, малко ли са - и майчинство, дете. Други питат: "Как ги съчетавате?", вие: "Още нещо?" (смее се).
- Имаш намерение да се развиваш като треньор, а като съдия?
- Не мисля, че в момента има нужда и като съдия. Имам клуб, деца в него, пътувам по много семинари в чужбина, така че натрупвам и от едното, и от другото...
- Разкажи как се захвана с художествената гимнастика?
- Художествената гимнастика беше детската ми мечта. И бях най-щастливото дете на света, че успях да я осъществя! Малко са хората, които мечтаят по детски, и това им става начин на живот, кариера и са щастливи от това, което са постигнали.
- Спомняш ли си първия ден в залата?
- Да, госпожа Дукова ме видя, вдигна ми крака до главата и каза: "А-а-а, това дете има качества, да влиза в залата".
- Най-емоционалният ти момент в спорта?
- Когато съм превъзмогвала себе си.
- Как те приеха другите момичета, претендентки за националния отбор, когато те видяха да подновяваш тренировките?
- Момичета като Силвия Митева, или като тези, с които съм тренирала, които са от моето поколение, ме подкрепяха. Другите момичета не ги познавам, аз се откъснах след Игрите в Пекин, ние не сме тренирали в едни зали. Може по имена или по визия да ги знам, но тези, които сега се състезават, за мен са нови. Нямаме лични контакти с тях. Аз съм човек, който се е обградил само с хора, които са ми най-близки, най-важни и в които имам доверие.
- Обидена ли си на някого след отказа, който получи?
- Вече няма смисъл да се обиждам, животът продължава, аз продължавам да се развивам. Доказах за пореден път, че постигнах това, което искам. Това, че на някого му е хрумнало да ме спре... Може негативното после да не е у мен, така че...
- Сподели някоя интересна случка от твоята кариера?
- За спорта - там няма гафове, там има моменти, в които се налага да проявяваш воля, въпреки всичко, което е около теб. По-смешните и забавни моменти напоследък са свързани с моето дете, на което просто се учудвам... Случва се някой път някой да те "затапи", казано на жаргон. Ти се опитваш да му обясняваш, а той така да ти отговори, че просто да не знаеш какво да направиш, и тогава ми става хем смешно, хем трогателно, хем се радвам, че детето ми все пак размишлява и знае в кой момент какво да ми каже. Това е майчинството - да умееш да съчетаваш работата с гледането на дете.
- Как те промени майчинството?
- Не съм много търпелив човек, но с дете определено трябва да се уча на това. Основното, което синът ми изгради у мен, е търпението.
- Ще се занимава ли Алекс със спорт?
- Задължително! Той вече тренира. Нямам амбицията да става професионален спортист. Просто за мен спортът учи на дисциплина, на отговорност, на постоянство, на уважение, и само заради това искам да тренира. А ако той избере да поеме трудния път, професионалния, няма да го спирам. Но в никакъв случай няма да го задължавам или да го подтиквам да става добър атлет, да бъда от тези амбициозни родители, които казват: "Дай сега детето ми да бъде..."
Алекс тренира карате. През лятото му казах: "Имаш сега почивка, през септември почваш да тренираш каквото искаш, избери си". И той предпочете това.
- Вижда ли се вече новата Симона Пейчева?
- Това е трудно да се каже. Съвкупност е от много качества. Някои деца като мънички не дават признаци, че имат качества, че имат хъса и характера. Други, като станат на 13-14 години, вече показват признаци, че не издържат. Постоянството във възрастта между 5-6 и 13-14 г. е най-важно, от тогава започват да излизат кадрите.
- Остава ли ти свободно време?
- Когато имаш желание, имаш време за всичко.
- А с какво го запълваш?
- Когато имаш желание, имаш време за всичко, когато нямаш желание - имаш оправдание! Казах го, мисля, че за това, което искам, винаги намирам време. За това, което не искам, мога да кажа, че нямам.
- Девизът ти?
- Да си следваш мечтите!
- Кои са трите думи, които най-добре описват Симона Пейчева?
- Инат, твърдоглавост и чар.
- Сега сякаш си с по-малко тегло от това преди бременността. Вероятно доста момичета биха те запитали как поддържаш форма?
- Има нещо вярно. Ако ме питаш за диета - нямам строго регламентиран прием, не се храня по някакъв режим. Просто знам кога да си сложа спирачка на храната, знам каква ми е мярката - от какви неща се чувствам добре, от кои ми става тежко. Всичко това е въпрос на усет и благодарение на спорта съм го постигнала. Знаех преди състезание какво мога да хапна, кога да си позволя повече, кога, като не тренирам, напълнявам, кога трябва да се движа. Всичко е до индивидуалната нагласа.
- Как протича един твой ден?
- В момента ли? В последните 2 месеца си почивам (смее се). Но преди това - по друг начин, а от следващите два - вероятно пак по различен. Въпросът бе да се види ще играя ли, няма ли, какво ще правя. Нещата тръгват по различен начин оттук нататък.
- Като колега - кой е въпросът, който би задала на себе си?
- Е-е-е, ама аз си знам нещата, които искам да кажа, и които не искам, така че...
- Все пак пробвай!
- Ама после ще искаш и да отговоря, затова ще пропусна (смее се).
В края на краищата тя спечели този кръг от състезанието + 2000 лв, които ще раздели с ментора си 
Ще можем да гледаме Симона всяка сряда.....като не ни позволиха да я гледаме на килима 
