Мария Петрова е родена на 13 ноември 1975 г. в Пловдив. Започва да тренира от 5 години при Наталия Моравенова. През 1990 г. влиза в НО и тренира при Нешка Робева. Отказва се през 1996 г. след ОИ в Атланта.
Постижения
На първото световно първенство, на което участва, печели второ място в отборното класиране.
Носител на световната купа и златна медалистка на лента и обръч Малага (1993.
1992 Олимпийские игры, Барселона — 5-е место — личное многоборье.
1992 Чемпионат мира, Брюссель — 2-е место — мяч, булавы, личное многоборье; 3-е место — обруч; 7-е место — скакалка.
1993 Чемпионат мира, Аликанте −1-е место — мяч, обруч, лента, личное многоборье, команда; 3-е место — булавы.
1994 Чемпионат мира, Париж — 3-е место — мяч; 2-е место — булавы, лента; 1-е место — обруч, личное многоборье.
1995 Чемпионат мира, Вена — 4-е место — мяч; 1-е место — булавы, личное многоборье; 2-е место — скакалка, команда; 8-е место — лента .
1996 Чемпионат мира, Будапешт — 2-е место — мяч; 3-е место — булавы.
1996 Олимпийские игры, Атланта — 5-е место — личное многоборье.
https://www.youtube.com/watch?v=76lpZIVmR40
https://www.youtube.com/watch?v=5l2e-QgEtnM
https://www.youtube.com/watch?v=OD1NLlDovnQ
"С Мария Петрова насаме" филм 1994
https://www.youtube.com/watch?v=zypZLC0R2MU
От 1998 г. е омъжена за Борислав Михайлов, президент на БФС.
Има дъщеря Елинор (1999 г. р.), по едно време е тренирала ХГ.
Статия от 2006 г. http://www.rgym.info/statii/mariaP1.htm
Първа в историята с три абсолютни титли на планетата се окичи Мария Гигова, с което влезе в книгата на Гинес. Дойде и златното признание за изключителните Анелия Раленкова, Диляна Георгиева, Илияна Раева, Бианка Панова, Лили Игнатова. И три десетилетия след Гигова пак българка и пак Мария повтори този подвиг - Мария Петрова!
Нейният световен поход към съвършенство започна от слънчева Испания. На шампионата в Аликанте'93 с най-големи претенции за златото в многобоя е Лукяненко (Блрс). И те са напълно обосновани, защото тя е в блестяща форма и идва с победи от всички големи международни турнири на света през сезона. Включително и на един от най-авторитетните - в Корбей Есон. Но там става нещо, което показва на всички специалисти действителното състояние на двете големи гимнастички. Лариса печели многобоя, но в шампионата на уредите българката доказва, че тя е примата на турнира, като става носителка на всичките златни медали! "Тогава разбрах, че мога да я победя и в многобоя", спомня си днес Мария.
А освен Лукяненко, в Аликанте бяха и известните украинки Витриченко и Серебрянска, рускинята Зарипова и други силни гимнастички, което изостри конкуренцията до крайност. Въпреки това великолепното майсторство на Мария, изваяно под ръководството на Нешка Робева, прави триумфа й повече от убедителен. Тя печели първата си световна титла в многобоя, украсена с още три златни медала (на обръч, топка и лента) и бронз на бухалки. Освен това Мария е с още едно злато и от отборната титла на България, с Байчева и Иванова.
За да си представим по-образно обстановката в залата, трябва да припомним, че темпераментна Испания по онова време вече е влюбена в този спорт. Накара я да го заобича една от най-добрите ни треньорки - Бонева. И то до такава степен, че Мария не може буквално да излезе от залата, защото зрителите така плътно са я обградили, та се налага полицейски кордон да направи път на новата световна шампионка. И този възторг далеч не е само любителски, а оценка на компетентна публика, защото Бонева вече беше наредила Испания сред международно признатите сили.
Добре известно е също, че Мария е в прекрасни отношения с най-добрите испанки - олимпийската вицешампионка от предната година в Барселона - Паскуал и колежката й Аседо, което я прави още по-голяма любимка на зрителите. Въпреки че те вече си имат едно добре запомнено българско име, защото това е и звездното време на Стоичков в Барса.
С още нещо свързва Мария тази си първа световна титла. Тя вярва, че двойната й световна титла и всичките й 5 златни медала в Аликанте са първото пламъче, започнало разтопяването на ледената тишина между Гигова и Робева.
Вече започваме да говорим за Париж'94, където е второто й световно злато, но Мария се сеща, че има още нещо за Аликанте. А то е съвсем нормалното чувство, което обхваща човека, когато за първи път е покорил заветната цел и все още няма пълното усещане за стойността на постигнатото. И тя продължава: "Там всичко ми бе много тежко, изстрадано, трудно. А когато бях най-високо на стълбичката и слушах химна, все още не осъзнавах какво съм направила. Щипех се и сама си казвах, че съм победила, че съм първа."
Само година е изминала, но в парижката зала Берси вече се представя една вътрешно по-друга Мария. Там тя е толкова уверена в себе си, че няма и капка от каквото и да е притеснение, играе с удоволствие и желание да покаже на публиката всичко най-добро, което може. И го показва. Въпреки изключително острата конкуренция, особено с най-добрата в отбора на Русия - Зарипова, с която я свързва добро приятелство. Важното е, че е успяла да се движи точно по треньорските указания, които, на пръв поглед, може и да са странни. Защото те не включват, а напротив - изключват, всякакъв интерес към оценките на съперничките и към своите собствени дори! Изискват само концентрацията на всички физически и психически сили да бъде насочена към пълното повторение на тренировъчния максимум. Нищо друго. А треньорката отлично знае за какво е достатъчен този максимум...
И отново няма по-достойна от нашата Мария за световната титла! Тази втора титла й носи най-много щастие, изживяно още там. Иска й се да каже - и лесна, но не се решава и добавя - сигурна. В шампионата на уреди спортната Темида се опита да балансира и й даде само злато на обръч, но това бе прекалена несправедливост към зрителите и те доста звучно си отмъстиха. Мария бе оставена два пъти сребърна - на бухалки и лента, а на топка дори трета, но и при трите награждавания на победителките в Берси кънтеше не тяхното име, а на красивата българка. И то не само за секунди...
Третата титла бе извоювана на брега на Дунава, във Виена'95. Но двегодишното царуване на Мария със световната корона предостатъчно бе наелектризирало и съдийките, и съперничките. Тя самата чувства, че вече по-трудно я понасят, особено тези, които са най-близо в подстъпите до нейния връх. И преди всички най-силната от тях, бъдещата олимпийска шампионка от игрите в Атланта, украинката Серебрянска. Тогава Мария се убеждава напълно, че е по-трудно да се задържиш на върха, отколкото да го покориш - заради неимоверните усилия, които изисква защитата на световната титла за трети пореден път. И успя да я защити, въпреки че с изравнен резултат до нея най-високо на стълбичката застава и Серебрянска. Така Мария Петрова стана трикратна световна шампионка и повтори подвига на Мария Гигова!
Преди първата си световна титла в Аликанте, тя вече бе и европейска шампионка от Щатгарт'92. Шампионка - и то каква, с пълни десетки на четирите уреда: въже, обръч, лента и бухалки. А малко преди съчетанието с капризните и коварни бухалки, получи първото си психологическо бойно кръщение. В жестоката борба на нерви негативно влияние оказваше и огромното информационно табло в тренировъчната зала, което с изписваните на него текущи резултати допълнително разбиваше концентрацията. Тогава идват спасителните думи на Робева, които дават ключа към преследваната цел: "Знаем, че сме направили каквото трябва, а да става каквото ще. Изиграй си бухалките". И Мария ги изиграва така, както може, а става това, което трябва. На таблото отново светва десетката и това й носи европейското злато. А второто й злато там е от отборната титла, заедно с Тодорова и Попова.
Това бе твърде натоварената олимпийска година в Барселона, където й отредиха 5-о място, а имаше и световно първенство в Брюксел, откъдето се завърна с вицешампионска титла и три медала от шампионата на уредите: сребро на бухалки и топка, и бронз на обръч. 1993 г. донесе на Мария европейската купа в Малага и още три медала: златни на обръч и лента, а на топка - бронз.
Втората си европейска титла тя извоюва в Атина'94, но това бе една от най-трудните й победи. Доказателството е в почти нищожните разлики между нея и следващите я Зарипова и Витриченко. Тук Мария си припомня, че добрата й приятелка Зарипова още преди многобоя й пожелава успех с думите: "Мария, искам ти да станеш първа и ти ще станеш!"
На следващата година бе третата й световна титла, а в Атланта тя отбеляза второто си олимпийско участие със същото 5-о място.
Върховното признание за неподражаемите Мария Петрова и Мария Гигова е от края на октомври, когато ФИГ ги нареди сред 10-те най-големи имена на световната гимнастика за всички времена! Останалите са седем от бившия СССР и едно от Япония.
Пловдивското момиченце Мария бе само на 5 годинки, когато направи първите си плахи стъпки в художествената гимнастика с треньорката Моравенова в детската градина. А очакванията бяха, че баща й, треньорът в Спартак Димитър Петров, ще я посвети в спортната гимнастика. И дори по-късно са били заедно по тренировъчни лагери със световноизвестния си съгражданин Йордан Йовчев. Вече 11-годишна ученичка от отбора на Тракия, тя спечели първата си победа на републиканското първенство в Пловдив'86. Тогава с нея се зае треньорката Генчева и след 2 години победи в София на Мемориала в памет на Жулиета Шишманова! Но Мария не попада сред провинциалните момичета, кандидатстващи за централизирана подготовка в София, защото за там искат само високоръстови, а тя не е такава. Въпреки това баща й я води направо при Робева в спортното училище на Левски. И стръмното изкачване нагоре започва.
Най-напред с безкрайните часове в залата и самолишенията от закуска, а понякога и от обяд, заради ужасяващото очакване какво ще покаже кантарът всяка сутрин в 6.30 ч. Естествено, Тракия не я пуска даром, следват 2 години лишаване от състезателни права, но те минават и идва първият международен успех на Мария - победата на големия турнир в Хавана'89. Какво следва нататък, вече казахме. А краят на кариерата й дойде веднага след Атланта.
Богатия си опит и знания Мария влага в БФХГ, на чийто УС е член от 2001 г., а от 2004 води съдийската й колегия и е съдия експерт на ФИГ (другата българка е Камелия Игнатова). От 2005 г. е член на Техническата комисия по художествена гимнастика към Европейския съюз по гимнастика. И е доволна от това, защото вижда възможност там да намери съмишленички за смислова промяна на правилата. Промяна, която да разхлаби строгите граници на регламента и отново да върне творчеството и красотата, за да доближат художествената гимнастика до изкуството. Защото сега, както лаконично се изрази Мария, шампионката на публиката не е шампионката на съдиите.
По стъпките на майка си в клуб "Триадица" е тръгнала и дъщеря й, 7-годишната Елинор. За воденето на училище и на тренировка Мария се редува със съпруга си, един от героите на славното американско футболно лято, председателя на БФС Борислав Михайлов. Дали Елинор ще стане голяма гимнастичка майка й не знае, но със сигурност знае, че иска и ще направи детска школа за гимнастика, танци и балет. За да предаде на децата поне част от огромното богатство от грация, изящество и финес, което носи в себе си.
Статията от 2012 г.
http://senzacia.net/%D0%BB%D0%B0%D0%B9% ... 1%8A-15017
Елинор имала доста чепат характер от малка, а напоследък карала и бурен пубертет. Тъй като Боби Михайлов бил прекалено зает, трикратната световна шампионка по художествена гимнастика поела изцяло грижите за палавата им щерка. Опитите на властната Мария да вкара непокорната си дъщеря в правия път обаче удряли на камък.
Къдрокосата девойка, която е пълно копие на майка си, не подлежала на никакъв контрол, а и била твърде разглезена от татко си. Бившият капитан на националния ни отбор се прибирал късно вечер и предпочитал да глези малкото си момиченце.
Мария се опитвала да държи изкъсо щерка си и да бъде строга, но Елинор си правела каквото иска. Въпреки, че е само на 12, тя вече сама определяла с кого и кога да излиза, мрънкала за модни дрешки и скъпи обувки и дори въртяла любов с батковци по интернет. Тя била сред най-харесваните момичета в училище заради звездния си статут и й се лепели не само съученици, но и по-големи момчета. Елинор пък си падала любовчийка и откликвала на всяка покана за чат в мрежата и ухажванията на живо в училище. Според близки до семейството малката имала високо самочувствие и сама се хвалела, че има най-много гаджета и е най-харесвана сред момчетата.
Седмокласничката ходи в държавната 22-ра гимназия, където нивото на преподаване било доста високо, но това съвсем не помагало на момичето. Вместо да заляга над уроците, тя въобще не внимавала в час, а се правела на тартор в школото и командвала съучениците си наред.
Глезеният й характер я провалил и в спорта. Амбициозните й родители настоявали дъщеря им да се занимава със спорт и едва 5-годишна Елинор започнала да тренира художествена гимнастика.
Инатливото обаче хлапе не обичало някой да му се налага и трудно изпълнявало упражненията. Натоварванията в залата бързо омръзнали на Елинор, а на състезания се депресирала, защото все обирала последните места. Тежали й и намеците, че е по-пухкава от останалите гимнастички и не понасяла непрекъснатите сравнения с майка й Мария, която донесе три световни титли на България. Елинор се изнервяла и от подмятанията на роднините си, че трябва да се труди в спорта, за да задмине по известност брат си Николай. За това още на 8 години палавницата прекъснала на своя воля тренировките по гимнастика и решила да се запише на тенис. После най-невъзмутимо съобщила решението на родителите си.
„Нещо не й хареса този спорт. Прибра се вкъщи и заяви: „Татко, днес си направих бенефис, спирам с гимнастиката. Въобще не ми харесва да завършвам 17-а, 19-а, не разбирам какво се случва. Ще играя тенис на корт. На осем години сама се записа на тенис. Ние я подкрепяме, без да я притискаме, защото сме наясно, че в тези среди едва ли не всеки вижда в детето си бъдещ Андре Агаси или Жюстин Енен. Важното е да спортува, за да се учи на дисциплина“, споделя Боби Михайлов, който никак не страда, че дъщеря му е разглезена и дори се радва, че е контактна и харесвана от връстниците си.
Съпругата му Мария обаче не спира да къса нерви с хлапето и трудно овладява кризите на дъщеря си издават близки до фамилията. Най-много гимнастичката се ядосвала, че дъщеря й се причислява към по-простоватата прослойка от обществото и залита по чалгата. Елинор не само слушала фолкритми, но и искала да прилича на чалга звездите. Момиченцето още отсега мрънка за високи токчета и мечтае да се гримира като Галена и Глория, на чиито кючеци тресе крехкото си телце. Също като татко си Боби, който преди време бе уловен от папараци да върти яки гьобеци по време на парти, Елинор ставала и лягала с чалга ритми. Момиченцето преживяло тежко нападките по темата към баща му и дори се опитало да го защити във Фейсбук: „Не ми пука, ей! Занимавайте се със себе си. Всички сте нещастници. Галена е номер едно!“.
За да дразни враговете на татко си, които го спуквали от бъзици заради смешните танци, 12-годишната тийнейджърка пускала и цитати, от фолкпарчета, които му се стрували дълбокомислени.
Елинор
Предаването от 2011 г.
http://www.vbox7.com/play:2a3c4146bc
http://www.youtube.com/watch?v=76lpZIVmR40
Интервью от 2006 г. “Счастье – значит ты влюблен и здоров”
Закончила Спортивную академию. Является членом Управительного совета болгарской федерации художественной гимнастики, председатель судейской комиссии. Член комитета художественной гимнастике Европейской федерации художественной гимнастики.
Мария Петрова не скрывает, что всю жизнь находится в поисках самой себя. Решила доказать, что можно и воспитывать дочь, и делать карьеру, оставаясь хозяйкой в кухне и светской личностью одновременно. Она не любит монотонных занятий и разговоров, способна резко изменить ритм жизни, прическу, внешность, окружение. То взялась учить французский язык – так, что не отличишь от парижанки. Потом стала рекламировать отечественную косметику – теперь ее ассоциируют только с лицом известной спортсменки. Стала женой разведенного человека – двое его уже совершеннолетних детей – лучшие друзья Марии, родные и близкие, даже были свидетелями на их свадьбе. Решила вдруг заняться архитектурой, но, трезво взвесив свои шансы, поняла, что уже не успеет осуществить в этой области все, о чем мечтает, и вернулась туда, где постигла много. А в близких целях еще – прыгнуть с парашютом, летать на дельтаплане, научиться плавать и нырять.
Это только на первый взгляд Мария ступает по облакам. Сама она знает, как нелегко дается любое решение идти наперекор, не быть как все. Оставила спорт – и располнела на 15 кг. Обожает булочки и пирожные. Но, с детства привыкшая к ограничениям и дисциплине, немедленно сбросила лишний вес. Кроме того, с юных лет Мария воспитана в любви к красоте и гармонии – тому, что несет в себе художественная гимнастика. Женственность спортсменок этого вида невозможно скрыть под деловитостью и потными тренировочными костюмами. „Я сразу узнаю гимнастку на улице. Есть что-то особенное в ее походке, в манере держать голову, в общем очаровании”,- признается Мария Петрова. Поэтому и дочь она за ручку привела в спортзал, хотя папа Элинор был против, зная, какие неволи несет художественная гимнастика вне его стен.
„Дай столько, сколько хочешь получить”,- принцип известной спортсменки. Мария уверена, что добро всегда возвращается, поэтому исключила из головы плохие мысли, отмстительность и зависть. Слава? Такое непостоянное явление. Ей нравится фраза:
”Корона не тяжела, но в нее постоянно надо вставлять бриллианты”. Если уж твоя жизнь, профессия связаны с публичностью, то нечего жаловаться на аплодисменты, очередь за автографами. Супруги Мария и Боби спокойно относятся к этой стороне действительности, умеют не обращать на нее внимания.
Став женой „министра футбола”, Мария совсем перестала появляться на раутах, страницах газет. Муж должен работать в спокойной обстановке, она не имеет права ни споткнуться, ни запнуться, ни выглядеть смешно.
Хотя нормальная женская суета ей присуща. Очень любит менять туалеты, быть разной и непредсказуемой. Мария хороша в широкополой шляпе и в джинсовой панамке, в шортах и в обтягивающем платье. Кстати, именно умение носить платье она считает особенно изысканным и соблазнительным. Прекрасную копну кудрявых от природы волос Мария нарочно выпрямляет, забирает на затылок, мечтает даже постричься коротко, совсем коротко...
Друзья – особая тема. У Марии и Борислава большая дружная семья, много коллег, приятелей. Мария любит новые знакомства, душещипательные разговоры. Но в какой-то момент стала замечать, что расположение к ней людей зависит напрямую от ее /или супруга/ поста, финансового положения. Лесть и лицемерие ей отвратительны, круг друзей пришлось сузить до предела, чтобы не злоупотребили ее откровенностью и доверием. Мария Петрова считает, что разбирается в людях, видит их насквозь.
- Как вы сошлись именно с Боби?
- Честно сказать, вовсе не его внешность привлекла меня. Он мне подходит как человек, характер. Это мужчина из моей среды. У нас много точек прикосновения, именно это исключительно интересно. Мы слушаем одну музыку, у нас похожие привычки, причем так было еще до свадьбы.
- Как ты поняла, что хочешь выйти за него замуж?
- Не люблю половинчатости. Не смогла бы жить с кем-то без брака, без детей. Для меня семья – основа жизни, на ней все держится.
Красивая, загадочная, дипломатичная, Мария привлекает взгляды, куда бы ни вошла. Не случайно авторитетная фирма „Ман Фис” десять лет назад создала в ее честь духи „Мария”. Флакон в виде булавы, с тем же неброским интеллигентным ореолом, который носит Петрова.
- Состязаются ли между собой жены футболистов в красоте, роскоши, поездках?
- В этом я не участвую. Не знаю, существует ли такое вообще, да и было бы странно, ведь все они очень красивые, милые.
- Покупаете ли вы ежедневно деликатесы?
- Не очень люблю ходить по магазинам. Но люблю готовить – красиво, вкусно, разнообразно. Особенно мне удается итальянская кухня, не скрою. Время от времени покупаю семгу и тунца для салата.
- Любишь золото на себе?
- Мы ведь говорим не о медалях? Тогда зависит от одежды. Золото идет к костюмам в теплых, бежевых тонах. А когда я в синем, белом, то больше идет серебро.
- А бижутерия, косметика?
- Ювелирных изделий у меня не так много, но меняю время от времени. Люблю темный, но не черный лак для ногтей. Мои духи – „Трезор”, не люблю пудру, хотя бывают ситуации, когда без нее никак. К рекламе я прислушиваюсь, но особенно доверяю советам знакомых.
- Чего чаще всего желаешь себе?
- Конечно, счастья. Счастье – значит, ты влюблен, здоров, все хорошо дома и на работе.
Статията от 2008 г
http://www.blitz.bg/article/4248
Световната шампионка твърди, че доста гимнастички са пострадали много повече от нея: с гръбначни изкривявания, сколиози и железа по себе си
Мария Петрова е родена през 1975 г. в Пловдив. Тренира художествена гимнастика при Нешка Робева, носителка е на няколко световни и европейски отличия за игра с бухалки, топка и обръч. Съпруга е на легендарния вратар в българския футбол Боби Михайлов.
- Мария, вие сте една от любимките на няколко поколения, и изглеждате все така страхотно? Как го постигате?
- Това, че вече не съм в художествената гимнастика, не ми се отразява зле. В момента работя във Федерацията по художествена гимнастика, рекламно лице съм на известна фирма и трябва да поддържам формата си. Продължавам да спортувам, ходя на комбинирана гимнастика. Това е нещо като аеробика, но натоварването е по-малко - включва степ, редуват се упражнения с различна натовареност. Част от упражненията са със съпровод на музика и това ми помага да запазя еластичността на тялото си.
- От какво активната спортна дейност ви лиши в здравословно отношение?
- Единствената травма, която ми остави в наследство спортната дейност, е тендовагинитът на китките на ръцете. Често ми напомня за себе си, изпускам малки предмети. Но въпреки това мога да кажа, че от здравословна гледна точка съм щастливка. Много от гимнастичките пострадаха много повече от мен Някои от тях са с гръбначни изкривявания, други за цял живот остават кифози и сколиози, трети са с най-различни железа по себе си.
- Имате ли проблеми с депресията? Известно е, че огромното натоварване по време на тренировките и на самите състезания се отразява много зле на спортистите. Някои от тях след всяко състезание изпадат в депресия. При вас как беше?
- Разбира се, че съм имала проблеми с депресията, и то във върховата си кариера - когато сме били най-натоварени. При нас, гимнастичките, това обикновено е периодът на пубертета Често съм изпадала в трудни, депресивни състояния, които съм преодолявала благодарение на близките си. Това обикновено ставаше чрез разговори и обсъждане на проблема ми. Слава Богу, не съм прибягвала до психиатър.
- Пиете ли някакви лекарства?
- Никакви освен нурофен. Но ходя много често на профилактични прегледи. Убедена съм, че когато една жена обръща сериозно внимание на здравето си, ще живее дълго и ще бъде красива и желана. Затова искам да посъветвам младите жени да ходят на такива прегледи не от страх да не ги е хванал ракът, а с превантивна цел.
- Както вече казах, изглеждате прекрасно и като визия, и като телосложение, да не би да имате силиконови подобрения?
- Не, нямам такива. Но това не значи, че съм против естетичната хирургия. Напротив, но стига тя да се прилага само при необходимост Затова мисля, че е подходяща за жени над 50 години. Категорично съм против млади момичета по на 22-25 години да си пълнят със силикон гърдите или да си правят други естетични корекции. Колко много млади, красиви жени се опитаха да си правят красиви, апетитни устни и какво се получи?
- Какво ви е отношението към козметиката?
- Да ви кажа откровено, не използвам много кремове, макар че съм рекламно лице на едни от тях.
- Има ли козметична процедура, без която не можете?
- Обожавам да ходя на маникюр...
- Напоследък се тиражира мнението, че активният спорт не е здравословен. Какво ще кажете вие, като една от активно спортуващите жени в България?
- Може би има нещо вярно в това твърдение, но всичко зависи от това, в какви граници се спортува. Вярно е, чела съм проучвания, които наистина отчитат, че спортуването в максимални граници наистина не е здравословно Но всеки, който се занимава активно със спорт, сам може да решава дали да гони върховете на спортното майсторство, или да спре със спортната си кариера до едни разумни от здравословна гледна точка граници. Защото е сигурно, че умереният спорт гарантира здраве и сили.
- Бихте ли подкрепили дъщеря си, ако се реши да се заеме с професионално спортуване?
- Да, разбира се! И в скоро време наистина ще я запиша да спортува, защото трябва да изразходва енергията си някъде. Освен това - трябва да се учи на дисциплина и ред Знам го от личен опит - спортът в крайна сметка е преди всичко дисциплина.
- Какви бяха емоциите ви, когато станахте за първи път световна шампионка?
- Беше през 1993 г., когато станах световен шампион. Не мога да опиша чувството, което ме обзе тогава, защото е неописуемо. Може да ме разбере само човек, който е бил на моето място. Испанците са темпераментни хора и си спомням, че тогава едва излязохме от залата, без да ни задушат в прегръдките си. За първи път се почувствах понесена от някакъв вихър. Беше направо стряскащо, все едно че бях в шоково състояние. Питаха ме: “Сега щастлива ли си?”, а аз не знам какво да отговоря - бях абсолютно неадекватна. Сякаш бях някъде далече в пространството и не знаех къде се намирам. Дори не можах да чуя, по-точно да усетя, със сърцето си химна на България. Сълзите ми се стичаха... През 1994 г. спечелих втората титла на абсолютна световна шампионка, но преживяването беше по-различно. Вече бях по-улегнала и изпитах истинско задоволство от победата. Наистина се почувствах като най-добрата, със самочувствие. На стълбичката вече бях себе си, а третата световна титла през 1995 г. беше много по-измъчена от първите две. И може би най-свидна, защото вече имах Боби (б. р. Борислав Михайлов) зад гърба си. Вече бяха тръгнали приказките, че като си имам приятел, няма да се представя толкова добре, защото не ми е оставало време за тренировки. Доказах, че мога да спечеля световната титла, когато си поискам. Какво повече?...
- Кога казахте сбогом на спорта?
- Не беше лесно, макар че в спортната ми дейност имаше върхове и спадове. Отказвах се след всяка победа, качвах 10 кг, а после влизах в залата да тренирам, свалях тези килограми, и пак печелех Не искам сега да се връщам към психичното напрежение, с което трябваше да воювам истински. Отказах се от спорта на 21 години и съм твърдо убедена, че решението ми беше правилно...
