Кристина Гюрова е родена на 25 февруари 1957 г. в София. Започва да тренира при майка си - знаменита българска треньорка Жулиета Шишманова (загинала в самолетната катастрофа през 1978 г. ) Спечелва бронз медал на СШ - 1977 и става победителка в Финала с въже на СШ - 1979.
ПОСТИЖЕНИЯ
Световно първенство в Базел, Швейцария, 1977 г.
Индивидуални състезания се провеждат по 4 уреда: обръч, топка, въже и лента:
бронзов медал - обръч, 19,150 т.
бронзов медал - многобой, 38,250 т.
Световно първенство в Лондон, Великобритания, 1979 г.
Индивидуални състезания по 4 уреда: въже, топка, бухалки и лента:
златен медал - въже, 19,650 т.
бронзов медал - лента, 19,300 т.
Омъжва се за Джакомо Канталупи в гр. Комо през 1985 година. Там ражда дъщеря си Жулиета. Вече повече от 30 години Кристина Гюрова живее в Италия, понастоящем в град Фабриано, работи в клуб SGF Societa Ginnastica Fabriano.
Дъщеря й е известна гимнастичка, многократна шампионка на Италия Джулиета Канталупи.
Статията от 2011 г. http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=929242
Италианците не знаят коя е Жулиета Шишманова, чието име носи най-престижният турнир по художествена гимнастика в България.
Нейната внучка Жулиета обаче е легендата на съвременната художествена гимнастика на Апенините.
26-годишната Жулиета Канталупи, дъщеря на световната шампионка на въже от Лондон'79 Кристина Гюрова, тези дни направи в град Дезио нещо, което не е било постигано никога в историята на италианската художествена гимнастика. Tя стана абсолютна национална шампионка за шести път.
Пет от победите й са поредни. Единствено през 2006 г. високата 164 см и тежаща 48 кг състезателка не участва на абсолютния шампионат на Италия заради скъсан менискус.
"Жулиета, ти си кралица", написаха върху тениските си поддръжници на изящната гимнастичка в залата малко след края на тазгодишния шампионат.
"Бих искала да остана единствената, която може да подобри този рекорд", казва самата Жулиета.
Дъщерята на Кристина Гюрова е родена в северния град Комо и не е виждала никога баба си Жулиета Шишманова, тъй като тя е загинала в самолетна катастрофа още през 1978 г. Заради това и внучката се страхува да пътува със самолет.
Кристина Гюрова, в миналото съотборничка на Нешка Робева, е вече от 30 г. в Италия, където е омъжена за Джакомо Канталупи. Тя е и индивидуалната треньорка на дъщеря си, която днес живее в град Фабриано, област Марке. Тук обаче Жулиета не само се състезава за местния клуб "Фабриано Джинастика", а и самата е треньорка в собствения си клуб "Адриана" на момичета на 7-14 г. Заради двойното си гражданство Жулиета се състезава и за "Левски Витоша".
Въпреки изключително елегантния си вид Жулиета казва, че непрекъснато се бори с килограмите си.
Проблем за нея е и че трябва постоянно да се ограничава в яденето, въпреки че обича и италианската, и българската кухня. Жулиета не успява да стане артистка, както е мечтала в миналото.
Вместо това се превръща в кралицата на италианската художествена гимнастика. За да постигне това, тренира по 6 часа дневно. При подготовка за големи състезания пък не излиза от залата и по 8 часа. Хореографията на танците й подготвя и самата Нешка Робева. Жулиета танцува еднакво добре и с топка, и с бухалки, и с лента. Това прави под звуците на танго, на "Облаче ле бяло", на песните на Андрея Бочели или Дулче Понтеш.
Статията от 2010 г. http://www.burgasnews.com/nachalo/53-in ... to-reklama
Г-жо Гюрова, каква е оценката ви за турнира в Бургас, чийто патрон е вашата майка Жулиета Шишманова?
Каквато е реалната ситуация на българска художествена гимнастика. Слаб турнир, посредствен бих казала. Участват посредствени гимнастички, нивото е слабо, ниска техника. Иначе има хубави деца като качества, талант, обаче са слабо подготвени. И при всяко положение това не е по вина на треньорките, защото съм присъствала на техните тренировки. Просто организацията от федерацията е абсолютно сбъркана като система.
Какво трябва да се предприеме, за да се промени това?
Ще ви кажа. Живея от 30 години в Италия и всички клубове са на самоиздръжка. Тъй като обвиняват тук треньорите, че работели за пари, не е така. В Италия ние също имаме над сто деца, които се записват да тренират и всяко дете иска да играе художествена гимнастика. Но те не се готвят на индивидуална подготовка едно по едно. Те са отделени в групички- дебели, твърди, каквито и да са. И правилно, те трябва да спортуват. Но си има и за тях отделни състезания, на групички, нещо организирано. И треньорите работят два пъти седмично по един час с тях. Докато тук нашите и малко добри треньори, които са останали в България, са задължени да работят с куп деца - абсолютно некадърни и бездарни. Да кажем имаш едно талантливо дете. Но когато ти трябва да работиш с осем и се изисква от теб това, в крайна сметка работата се оказва не качествена. Така че не е по вина на треньорите, не е по вина на клубовете. Това е вина на федерацията. Много лошо организирана система на състезания. Ще ви дам пример с футбола. Дете се записва да играе например в “Левски”. Трябва ли да играе в група А? Друг пример - треньорът на отбора тренира ли децата? Не. Ето това е разделение на качеството.
Според вашите думи излиза, че скоро българската художествена гимнастика няма да може да се върне на върховете, които е била преди години?
При тази организация не може. Много голяма част от всички добри треньори са изгонени навън. Няма никакво оценяване на работа, няма удоволствие и признание. И хората напускат. Казват заради парите. Е, не е. Ето, например, една Мариана Василева, която напусна. Тя лично ми сподели: “Един човек да ми беше казал да остана, щях да остана”. Никой не я задържа. Отиде в Азербайджан - станаха четвърти на световното първенство. Сега е изкарала чудесен девически национален отбор за една година. Това означава не че е неспособна, а просто явно тук не може и не й разрешават да работи. И аз говоря за много, много мои колежки, които са блестящи специалисти.
Обидена ли сте от нещо?
Разбира се, че съм обидена. Турнирът се провежда под патронажа на майка ми. На втория ден от започването на състезанието на съдийската колегия се заявява, че са вдигали прекалено много високи оценки на дъщеря ми - Жулиета. Ама тя е по-добра от тези участнички, които са в момента тук. Защо се прави това? Защото е наполовин българка и наполовин италианка. Не може да бие българките? Може. Тя миналата година стана и шампионка на България в “Елит”. Но не се разрешава. Това ли е уронването на българския авторитет? Докато не са реалисти със себе си - няма да стане.
Жулиета е шампионка на Италия, след 20 дни ще участва на европейско първенство. В България участва за “Левски Витоша”. За петте години тук тя стана два пъти шампионка на страната за девойки, но в национален отбор не влезе и ние отидохме в Италия, в което няма нищо лошо. Тъй като състезанията са много малко и преди европейското дойдохме да играе тук. А и в България Жулиета участва в турнира, патрон на който е баба й. Тя не очакваше, че ще бъде подиграна и е много сърдита.
Да ви очакваме ли отново догодина, тук на турнира “Жулиета Шишманова”?
Догодина? В никакъв случай. Не разрешавам. Мен ме изгониха в момента, в който майка ми почина. Българска федерация ме изгони, за да не участвам повече. Те само използват името на майка ми като реклама. Лично към мен и моето семейство цял живот, това е пълна подигравка.
Защо смятате така и защо се е стигнало до такова отношение?
Питайте шефовете. Защото са слаби жени. Майка ми беше много силен човек. Всъщност те не я обичаха. Мразеха я, защото тя удряше с юмрук по масата и казваше “Не. Това са женски номера и така няма да става.” Тя записваше на касетофон съвещанията си, например. Защото след края на съвещанието се чуваха хиляди клюки и тя казваше: “Моля? Моля? Я да видим сега кой какво е казал...”.
Но за съжаление, тъй като в Италия имам българска телевизия и гледам непрекъснато новини, цялата ситуация в страната е такава.
