Нешка Робева (България)

[аврора]

Нешка Стефанова Робева е родена на 26 май 1946 г. в Русе. Завършва хореографско училище, а после ВИФ. Започва да тренира ХГ чак от възраст на 20 години. Състезава се в националния отбор по художествена гимнастика със старши треньор Жулиета Шишманова. В продължение на дълги години е конкурентка на Мария Гигова.
ПОСТИЖЕНИЯ

ll-around
Silver medal – second place 1969 Varna Free-hand
Silver medal – second place 1969 Varna Hoop
Bronze medal – third place 1967 Copenhagen Free-hand
Bronze medal – third place 1969 Varna Rope
Bronze medal – third place 1973 Rotterdam Hoop
Bronze medal – third place 1973 Rotterdam Ball

https://www.youtube.com/watch?v=iqeeOu0c0W0

http://www.standartnews.com/lyubopitno- ... 37962.html
Нешка Робева е родена в Русе. Първите осем години от живота си обаче прекарва в Лом. Когато се връща в родния си град, говори на диалект и не може да чете. "Учителка беше ми създала комплекси. На дъската толкова се притеснявах, че дума не можех да прочета", спомня си г-жа Робева. Нейният "спасител в ръжта" е учителят Къневски. Той успява да убеди префинените русенски малчугани да бъдат по-благосклонни към новачката.

Но дойдат ли часовете по четене, тя отново е ужасена. Представя си, че е сама на дъската, строгият поглед на учителя и как отново не може да обели дума от урока. Даскалът обаче я накарал да чете, без да става от чина. "Започнах да сричам, защото малко преди това едно момче ме бе набило. Оплаках се на учителя и той шамароса моя мъчител. За четенето пък ми написа 5. По това време тази беше най-високата оценка", връща лентата Нешка Робева. "Знаех, че не заслужавам тази бележка. Хванах се да уча, да докажа, че мога", допълва тя. През целия срок получава само петици. Накрая на срока обаче в бележника й има само четворки.

"Върнах се вкъщи разплакана и казах на мама: Поне по физическо можех да имам 5". "Недей да ревеш, отвърнала майка й. - Той те поставя на изпитание. Нарочно ти е написал по-ниски оценки, за да види какво ще правиш през втория срок". Бъдещата гимнастичка и треньорка залегнала над учебниците и завършила годината с пълно отличие.
Нешка признава, че майка й никога не се е застъпвала за нея.

Проблемите си трябвало да решава сама. Само веднъж отишла при бащата на малкия тиранин, който не спирал да я тормози, и с това приключила родителската закрила. "И дъщеря ми Аглика не се е ползвала от моите протекции", казва Нешка Робева. Тя работи като одитор и е наследила перфекционизма на именитата си майка.
Имахме голям респект към учителите. За нас те бяха авторитети, изтъква треньорката на "златните момичета на България".

"Един от най-уважаваните преподаватели в гимназията беше учителят по физкултура. Ефремов се казваше, унгарски възпитаник", продължава със спомените от тийнейджърските години Нешка. Когато въвел в голямото междучасие обучение по народни танци, едва ли е предполагал, че така посява семето за бъдещата блестяща кариера на тогавашната срамежлива госпожица. Пускали музиката и всички ученици изхвърчали на двора. С нетърпение очаквахме междучасието, за да играем Дайчовото, Дунавското, Пайдушкото хоро, казва Нешка Робева.

Тогава за първи път решила да продължи образованието си в хореографското училище в София. Влязла с последните резерви. Била вече опитна гимнастичка и балерина, но знаела само няколко хора. Директорът на школото бил против приемането й, но се застъпил учителят Иван Тодоров. "Попето му казваха. По това време беше балетист в операта, учител по народни танци и ръководител на танцовия състав в Студентския дом на културата", разказва с благодарност Нешка. Днес тя предизвиква учениците си с думите: "Не стъпвайте като дядовците си, млади сте, кипите от енергия и играта ви трябва да е друга".

На двадесет години Нешка влиза в отбора по художествена гимнастика. Приема я Жулиета Шишманова. Преди това я пращат да работи като методист в Кюстендил. За да не се разделя с приятеля си и остане в София, обаче става студентка във Висшия институт за физкултура и спорт (днешната Национална спортна академия - бел. ред.). Кандидатства безуспешно в ансамбъла "Филип Кутев". Тогава вземат само едно момиче, днешната й помощничка - Анета Ашикова". Една година по-късно Нешка вече е с медал от световното първенство в Копенхаген. Харесва й да работи с уредите.

И до днес има слабост към тях - те присъстват много в първия спектакъл "Два свята". Поставя го в края на 2000 г. Следват "Орисия", "Готови ли сте?", "Арамии", "Бежанци", "Видрица", "Купонът", "Забравени", "Среща в спомена"... Танцьорите са печелили овациите на публиката в Бродуей, Сингапур, Франция, Турция, Гърция.

Чужденците харесват най-много "Орисия". Там са събрани вълнуващи моменти от българската история. Този спектакъл печели голямата награда "Золотой витязь" в Москва. Пак в руската столица шоуто "Готови ли сте?" е отличено със "Златна грамота за хореография".




От 1974 г. е тренорка в клуб Левски. През периода (1976-1999) е старши треньор на българския национален отбор по художествена гимнастика.
На световното първенство в Страсбург 1983 шампионка в многобоя става Диляна Георгиева с асистентки Анелия Раленкова и Лили Игнатова.
На световното първенство във Валядолид 1985 Диляна Георгиева отново е свет
овна шампионка в многобоя, Лили Игнатова отново е втора, а трета е Бианка Панова.
През 1985-1986 г. Георги Дюлгеров снима два филма:"За Нешка Робева и нейните момичета" и „За момичетата и тяхната Нешка Робева“, в които е показан новаторския ѝ стил на работа.
През 1987 г. Бианка Панова печели всичките златни медали и всичките ѝ оценки са кръгло 10, което е уникален случай в цялата история на гимнастиката.
Възпитаничката на Робева Мария Петрова е неизменно първа на три поредни световни първенства: в Аликанте'93, Париж'94 и Виена'95 , с което повтаря успеха на Мария Гигова.
За изключителни постижения в работата си Робева е носител на почти всички държавни отличия, както и на грамота за принос към световния женски олимпийски спорт.

За почти 25 години треньорска работа нейните възпитанички завоюват 294 медала, 7 абсолютни световни, 10 Европейски титли и 2 вице олимпийски титли.





През 2000 г. Робева създава трупа от 35 момичета и момчета („Нешанъл арт“), с която да представя съвременна интерпретация на българския и балкански фолклор.
Спектаклите „Два свята“, „Орисия“ (по музика на Исихия) и „Готови ли сте“ добиват изключителна популярност. Трупата и има над 400 участия в страната и чужбина — Бродуей, Сингапур „Арт фестивал“, Гърция, Турция, Белгия, Израел, Русия, Италия и Македония. След това представя на публиката спектаклите "Арамии", "Бежанци", "Видрица", "Купонът" с не по-малък успех.




Сайтът на "Нешнъл арт" http://www.neshkaart.com/

[аврора]

Статията от 2009 г. http://www.neshkaart.com/
Нешка Робева: «Те, кто может пробиться, пробивается вопреки любым препятствиям»



«Женщина с неограниченными возможностями» – такой ее помнят многочисленные поклонники художественной гимнастики Болгарии и мира. Благодаря таким качествам как самоотдача, дисциплина и постоянство, Нешка Робева превратила болгарскую художественную гимнастику в одну из самых сильных школ в мировом спорте. За 25 лет, в течение которых она была старшим тренером сборной, болгарские гимнастки завоевали 294 медали, 7 раз были абсолютными чемпионками мира, на их счету 10 европейских и 2 вице-олимпийских титула. Поэтому не случайно их называли «Золотыми девушками Болгарии».

Нешка Робева родилась 26 мая 1946 года в придунайском городе Русе. Она окончила хореографическое училище по специальности «Болгарский фольклор», а затем и Национальную спортивную академию. С 1966 по 1973 годы будущий знаменитый тренер сама выступала в составе сборной Болгарии по художественной гимнастике. А последние девять лет Нешка Робева пожинает успехи со своей танцевальной труппой «Нэшнл арт», популяризируя болгарский и балканский фольклор с помощью современных выразительных средств.

«С возрастом мы все чаще вспоминаем о своем детстве, – говорит Нешка Робева. – Быть может, потому что это наши самые беззаботные годы. В принципе я считаю себя городским ребенком. Родилась и выросла в городе Русе. Мне, однако, очень повезло иметь тетю, которая жила в селе. Каждый год, 24 мая, когда заканчивался учебный год, я садилась на пароход Русе-Лом и отправлялась в живописное село Ковачица, к своей тете. Детские игры, село, животные, растения – все это любовь, которую я храню и по сей день. А 30 августа я возвращалась в Русе и здесь мои воспоминания уже связаны в основном со школой и разными кружками, уроками балета, тренировками по акробатике. Вообще-то, я записывалась во все кружки, какие только существовали за стенами школы. Сама по себе я человек, который очень любит двигаться. После, так как для моего возраста тогда не было класса по классическому балету, я записалась на народные танцы в хореографическое училище, планируя через год перейти на балетный профиль. Однако очень скоро народные танцы превратились в любовь всей моей жизни».
История повторилась и позднее, когда Нешка Робева приехала в Софию в надежде поступить в высшее учебное заведение на факультет хореографии. В то время, однако, такой специальности не было. Так героиня нашей передачи поступила в Национальную спортивную академию на факультет «Художественная гимнастика».
«Все началось как-то несерьезно, с желания просто поступить в ВУЗ, но как оказалось, и художественная гимнастика мне понравилась, - рассказывает Нешка Робева. – Между тем, мне вдруг очень сильно захотелось изучать юриспруденцию, но моему тренеру удалось убедить меня, что я для этой профессии не подхожу. И, слава Богу! Так продолжилась моя жизнь в спорте. Как спортсменка я участвовала в четырех чемпионатах мира по художественной гимнастике – у меня пять серебряных и четыре бронзовых медали, а самый большой успех пришелся на 1969 год, когда я заняла второе место на чемпионате мира в Варне. А со своими девушками за 25 лет работы тренером мы завоевали около 300 медалей. Интересна философия спорта – каждый стремится победить другого, а когда цель достигнута, порадоваться нет сил. Для меня радость длилась считанные минуты. Я хорошо помню чемпионат в Страсбурге 1983 года. Тогда я впервые была тренером и ансамбля, и наших спортсменов-одиночников. По жребию получилось так, что я с утра до вечера, на протяжении четырех дней, работала со спортсменами в зале. Это были четыре дня, когда у меня не было времени даже просто присесть. И в момент, когда уже надо было подготавливаться к награждению, я пошла в раздевалку, чтобы немного передохнуть. Присела и уснула. Так я пропустила все, и церемонию награждения, и гимн, все. Так что соревнования – это праздник в основном для зрителей. Но это и доказательство того, что человек может преодолеть свое тело, победить усталость, боль и страх. Для тренера это исключительная ответственность, которая до такой степени истощает, что иногда уже не можешь понять, где ты и что ты. Мы работали по 16 часов в день, но люди, которые побеждали в то время, полностью посвящали себя спорту, деньги не играли такой роли, как теперь».

После ряда конфликтов в Федерации по художественной гимнастике, в июне 2000 года Нешка Робева уволилась и вернулась к народным танцам, создала свою труппу и поставила новую цель – представить по-новому болгарский фольклор. Первые постановки Нешки «Два мира» и «Судьба» стали весьма популярными. С этими спектаклями Нешка Робева и ее воспитанники выступили более 250 раз в Болгарии и за рубежом, включая Бродвей в Нью-Йорке, Сингапур, Москву, Бельгию, Израиль и Италию.

«Чем больше я продвигаюсь в этой области, тем больше понимаю, каким невероятным богатством обладает наш народ, – объясняет свою страсть Нешка Робева. – Это богатство, которое не измеряется денежными знаками и которое нельзя украсть. А и сколько бы ни крали, от этого оно становится только все больше и больше».

Несмотря на то, что большую часть своего времени и энергии, Нешка Робева отдает народному танцу, она не стала безучастной и к процессам в болгарском обществе. В болгарах ей не нравится зависть, которая мешает им развиваться, а также тот факт, что образование детей «хромает», и они становятся все более неграмотными.

«Если говорить о современной Болгарии, то я считаю, что взрослые люди у нас безответственные, а что уж говорить о молодых, – говорит Нешка Робева. – Мы, взрослые, являемся живым примером для молодых. Они растут в наших семьях, они работают под нашим руководством. И в таком государстве как наше, в котором был подорван авторитет всех личностей, мы не можем сердиться на молодых за то, что им не хватает дисциплины. Мы живем во времена крушения устоев, когда одни ценности заменяются другими. О дисциплине уже и речи быть не может. Я пытаюсь привить своим танцовщикам хоть какое-то подобие такого качества как дисциплинированность, но должна признаться, что сталкиваюсь с неимоверным отпором с их стороны. Однако я все еще сильна. Дисциплина необходима, но наиболее необходима – самодисциплина. Если человек чисто интеллектуально не дорос до того, чтобы самостоятельно обуздывать себя, то кто-то другой должен его дисциплинировать. Не знаю, куда катиться мир, Болгария идет в ногу с ним, но мы осуществили свой переход посредством неподходящих людей – людей, которые не покидали своих кабинетов, которым был неизвестен менталитет своего народа и которые даже не пожелали навести исторические справки, чтобы понять, что в переходные времена устои нашего народа всегда расшатывались. Вопреки всему, я считаю, что человек, который может, пробьется, несмотря ни на какие препятствия».

[аврора]

Видеото на Нешка

"Нешка и гимнастичките й" (няколко части)
http://www.youtube.com/watch?v=DP_OZ0Sk6aw
http://www.youtube.com/watch?v=MJ7LmpLrmyE
http://www.youtube.com/watch?v=aEqeakqe_wM
http://www.youtube.com/watch?v=NQ7jPuc12sI
http://www.youtube.com/watch?v=qSd1e1zFdKA
http://www.youtube.com/watch?v=co0TcI8_hMc
http://www.youtube.com/watch?v=fYJSz_vd-ag
http://www.youtube.com/watch?v=Cyz-5UsRo78
http://www.youtube.com/watch?v=CTYAYMEhOjw
http://www.youtube.com/watch?v=_bOmDPqBhsM
http://www.youtube.com/watch?v=ZXZlJzNj3PM
http://www.youtube.com/watch?v=Y5qH-HC5tT4
http://www.youtube.com/watch?v=s0KNt2QdyaI
http://www.youtube.com/watch?v=6lN646qeje8
http://www.youtube.com/watch?v=vrJWko456OU
http://www.youtube.com/watch?v=OzuGWyFfo1s


Нешка в предаване "неделя със..." от 2011 г.

http://www.youtube.com/watch?v=NDrQCzx5XYQ
http://www.youtube.com/watch?v=DR-3WX9COy4
http://www.youtube.com/watch?v=FslUd3Tm46Y

[аврора]

Различни спектакъли и шоу на ансамбъла на Нешка

https://www.youtube.com/watch?v=eJved1idq5M

http://www.youtube.com/watch?v=BIuOwj3INfc

https://www.youtube.com/watch?v=M1xI0CwXniM

https://www.youtube.com/watch?v=mDNa6EGA67U

https://www.youtube.com/watch?v=weih3PVaO08
https://www.youtube.com/watch?v=2Nzr7Hfe-h0

[аврора]

"Жулиета Шишманова" 2015

[аврора]

http://www.razkritia.com/441772/%D0%BD% ... %B8%D1%82/

Нешка Робева проговори за подкрепата си към партията на Николай Бареков. В ефира на Нова тв тя сподели, че не съжалява, че е участвала в предизборната кампания на „България без цензура“.

Славната треньорка каза, че застава зад действията си и не съжалява за нещо, което е направила. Тя допълни, че не е подкрепила персонално Николай Бареков, а идеологията на партията му. Взаимоотношенията си с евродепутата тя определи като провал и същевременно като голям урок.

Нешка Робева заяви категорично, че не отказва от нито едно от действията си в миналото и счита, че голяма част от тях са изпълними и днес.

Тя отговори и на въпроса дали има спестявания във фалиралата банка на Цветан Василев. Треньорката заяви категорично, че никога не е имала влог в КТБ. Тя опроверга и твърденията, че е милионерка.

Робева не скри, че многократно е търсила помощ от пророчицата Ванга. Тя разкри важно предсказание за страната ни, което петричката Касандра направила пред нея. Баба Ванга пророкувала, че спасението за страната ни няма да дойде от Америка, а от Русия. Според Нешка Робева това е единственото предсказание на пророчицата от Рупите, което все още не се е сбъднало, тъй като родните ни управници правят всичко възможно то да не се сбъдне.

Славната треньорка сподели в ефира на Нова тв, че е доверчив човек и досега е била лъгана много пъти. Тя отказа да назове името на най-големия лъжец, който познава, под предлог, че той е млад човек и тя все още се надява, че той ще се поправи.

Треньорката по художествена гимнастика не скри, че се страхува от старостта. Тя припомни, че майка е доживяла до дълбока старост. Родителката на треньорката издъхнала на 93-годишна възраст, пише ПИК.

[аврора]

http://www.blitz.bg/article/41719
5 юни 2015

Оттеглям се, не съм нито багер, нито влекач!


От юни 2000 г. се връща към първата си професия, като се посвещава изцяло на популяризирането на българския и балканския фолклор, търсейки нови форми за тяхното сценично представяне. Нешка Робева е режисьор, сценарист, хореограф и продуцент на музикално-танцовите спектакли: „Два свята”, „Орисия”, „Готови ли сте”, „Триптих”, „Арамии”, „Бежанци” и на последния заедно с Влади Въргала “Разбъркай го – да се оправи".

- Нека да поговорим за най-новата ти изява в НДК - спектакълът “Разбъркай го – да се оправи”, чиято премиера беше преди дни?
- Отдавна замислям комедиен спектакъл, тъй като нашите спектакли досега носят и малко тъга. Водещи в сюжета са двата контрастни образа на Крилатият и Рогатият, които слизат на Земята заради един облог. Идеята дойде от “Женско царство” – и ние с Влади Въргала решихме да сменим ролите, като покажем, че когато човек добие власт и пари, се променя на 99 на сто. И това вече се отнася и за мъже, и за жени. И когато сменяме ролите и жените взимат силата на мъжете, стават като тях и това тук е комичният елемент. А словото, което написа и изпълнява Влади, носи послание, а именно, че доброто и злото в нашия живот вървят ръка за ръка. Спектакълът е изпъстрен с много динамични танци, с много смешни ситуации. Трябва да кажа, че най-голямото усилие, което съм положила, е да убедя момчетата от моя състав, че те са артисти, които трябва да изпълнят ролята на жени, а не че искам да ги превърна в женчовци, както те се опасяваха. Казваха ми: “Госпожо, ще ни се смеят, ще ни подиграват”, а аз им отговарях, че те просто са в роля. И наистина са безумно смешни. Което се оцени и от зрителите. Освен в НДК направихме и няколко представления извън столицата – в Русе, Каварна, Кюстендил. И аз вече знам реакцията на публиката. Тя е неподправена и положителна.

- Дочувам, че разходите ви са огромни, така ли е?
- Треперя дали ще ги покрием. Разходите за участието ни в НДК и за това, че искам да се заснеме спектакълът, за да го подарим на БНТ, както правим с всичките досега - все сме ги подарявали, ще ни струва 15 хиляди лв. Ако съберем тия пари, ще кажа, че сме успели. Но нашата трупа се издържа сама. Поне да ни дадат някакви облекчения от наема. Ето, може ли наемът за залата в операта в Стара Загора да ни струва 4 хиляди?! Колко места има там, бе джанъм, и на каква цена трябва да продаваме билетите. А и нали трябва да бъдат достъпни. Хората нямат пари. Нека да е ясно - ние съществуваме благодарение на това, което изкараме от продажбата на билети и на откупки, които се правят. Трупата ни беше 40 човека, сега в момента е от 25. Моята работа не е да прося и да треперя всеки месец дали ще мога да платя на хората си. И все пак аз не съм им забавила заплатите и с 1 ден, но това изсмуква силите ми докрай. Тежи много. Не съм доволна от това, което правя, неудовлетворена съм. Когато сме били първи сред първите, да бъдеш днес пръв на село за мен не е комплимент. България днес се превърна в една махала на еснафството.

- А каква е самата подготовка на твоите танцьори, защото преди време се оплака, че тъкмо ги научиш, и те напускат? Затова ли вече се появи новината, че ще правиш школа?
- Това е другият голям проблем. Училищата по изкуствата започнаха да бълват все по-неподготвени хора. Ще създам школа за талантливи деца. Когато едно дете има дарба, нещо, дадено му от Бога безплатно, то трябва да се развива. Една много талантлива нация като нашата е обречена на духовна смърт, ако заравя дарованията си в земята, както се случва.

- А златния скункс, който получи от “Господари на ефира”, къде го държиш и как го приемаш?
- Държа го на лично място в кафенето на „Герена”. Всички му се радват. Още не съм го занесла у дома, но и това ще стане. Ако аз съм го заслужила, то всички тези, които припяваха на този или онзи политик, също го заслужават. Според мен „случаят Бареков” е друга история. Ние живеем в демократичен свят. Аз не съм била така пресирана по времето на Тодор Живков, както сега заради участието си с Бареков. Пак ще кажа, че Бареков, след като беше избран, доказа, че не е заслужавал. За първи път видях какво значи истинско лицемерие и некоректност, всичките тези хора аз ги слушах какво говорят, но той беше техният влекач. Той ги вкара. Затова трябва да имат някакъв свян. А мен лично ме е срам, че се подведох. Мислех, че хората на Бареков няма да крадат и да ламтят, защото са се доказали, имат бизнес, имат качества.

- Идват нови местни избори, няма ли пак да те видим сред кандидатите за кмет?
- Смятам за първи път в живота си да не гласувам. Не, не ме интересува. Пак ме предлагат за кмет, но аз си знам какво ще стане...

- Какво мислиш за днешния ни спорт?
- Болно ми е. Системата е разбита. Най-общо. Говоря с треньори и се оказва, че те са доволни от постиженията си, доволни са, че примерно са в десетката. От какво сте доволни бе, та вие стъпвате на плещите на шампиони, за които светът е говорил и се е покланял. А те били доволни и ми обясняват каква била конкуренцията, ами как без нея, само посредственият не иска конкуренция.

- Още говорят за твоите диети и тежки натоварвания в залата?
- Какви диети бе, какви зверски натоварвания?! Аз налагах строг режим, защото моите „златни момичета” имаха ятаци. И не гладуваха. Само като дръпна пердето в тяхната стая, и оттам се изсипваха какви ли не лакомства. Гладни били стояли? А да броим ли шоколадите! Аз самата и до днес си налагам ограничения. Гладувам в сряда и петък и ще увелича дните, в които ще се ограничавам. И всички ще видят, че няма да умра, поне не от това.

- Кажи накрая за твоята градина в Трудовец? Райското място?
- Имам наистина райска градина. Хората, които ми гостуват, казват, че е бетер разсадник. Искам всичко да има в моята градина, в момента представлява едно божествено цветно платно. Страхотно съчетание на цветове, няма нищо, което да бие другото. Имам жив плет от трендафил, а розите ми са безкрайно много. Ухание в мрака. Освен това още на 9 май вече имах узрели череши. Много съм горда с това. Обрахме ги и насадих доматите. Виж, чушките нещо не стават, ама много влага имаше тази пролет, не губя надежда.

- А Ванга вярно ли, че ти е казала, че накрая ще напишеш и книга?
- Леля Ванга ми каза, че „ще пишеш книга” - това е точното. Все още не мога така да вляза в тази мисъл, но вероятно като му дойде времето, и това ще стане. Думите на Ванга винаги се сбъдват.

[аврора]

"На кафе" гостува на вилата на Нешка

https://www.youtube.com/watch?v=lgzDIHzJHSo

[аврора]

Нешка е гостенка на детския турнир във Велико Търново

[аврора]

http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=5486060

Легендата Нешка Робева отбеляза 70-годишен юбилей в аванс в Берлин



Великата състезателка по художествена гимнастика, впоследствие треньорка на златните ни момичета и основателка на звездната трупа “Нешанъл арт” Нешка Робева на 26 май навършва 70 години.

Тя отпразнува юбилея си в аванс във вторник вечер в Берлин. В препълнения салон на Българския културен институт беше прожектиран посветения на юбилярката документален филм “Легендата” на режисьора Владимир Щерянов.

Лентата е плод на 15-годишен труд – проучване на богатия архив на златните момичета и десетилетната творческа биография на Робева – 361 медала за България, 7 абсолютни световни, 10 европейски и 2 вице олимпийски титли, стотици спектакли у нас и зад граница за последните 15 години. Един вълнуващ и наситен с динамика филм, какъвто е и животът на легендарната състезателка, треньорка и хореограф.

Изправена на крака, възторжената публика я дари с нестихващи аплодисменти.

“Остаряваш и поумняваш. Сега съм повече склонна на компромиси. Осъзнавам колко са различни младите хора, но аз им се възхищавам. Всеки човек има различна енергия и мотивация и не можеш да му налагаш собствения си опит. В човешкия живот има много грешки, но тук не е мястото да се жалвам. Важното е да се продължава напред. България има изключителни таланти. Не съм се докосвала до млад човек, който да не носи талант”, сподели откровено Робева.

По отношение на филма казва: “Гледам, гледам и не мога да се позная. Казвам на Влади (режисьора Щерянов – б. р.): “Ти си наивник. Кой иска да гледа филм за баба си, но пък си е екшън.”

Истината е, че за таланта на Нешка Робева няма възраст, нито за амбициите й светът да се докосне до българския гений на фолклорните ритми и вековната ни култура.

“Нужна ни е световна сцена. Реалистка съм и знам какво може да се направи от фолклора на България, заслужаваме световна сцена. Може би това време ще дойде. Нашата енергия е дар Божи, стремяла съм се да я предам на публиката. На 70 години пак правя планове за създаване на школа за българските таланти. Нека съхраним българското у себе си”, призова Нешка Робева, Легендата.

[nadton]

Филмът ще се излъчва в независими кина в София, Пловдив и Варна, рекламата тече по БНТ. Дано да има и други възможности да го видим

[Simona`s]

Очаква се правителството днес да гласува предложение към президента да награди известния хореограф и бивш треньор на националния отбор по художествена гимнастика Нешка Робева с орден "Стара планина".

https://lifestyle.bg/bulgarian/neshka-r ... anina.html

[syfi]

Може би най - заслужилият човек за орден "Стара планина" - браво за тази награда, толкова достойна е г - жа Робева за нея!

[аврора]

http://www.standartnews.com/balgariya-o ... 33426.html

Бунтарката Нешка



Една от най-големите легенди в художествената гимнастика, а защо не и в българския спорт, Нешка Робева бе на път да получи орден "Стара планина". Това обаче не стана, тъй като русенката отказа приза. Като причина тя посочи избухналия спор между министрите дали тя заслужава отличието, което трябваше да й е връчено и за изключителен принос към културата и изкуството. "Когато искате да наградите някой човек, не го унижавате. Милост от никого и никога не съм просила", отсече Нешка и сложи точка на дебатите около ордена, който трябваше да ознаменува 70-годишния й юбилей.

Рефренът "Нешка няма грешка" е познат на поколения българи, аплодирали успехите на знаменитата русенка в най-женския спорт. Робева обаче никога не е явление само в спорта.
Бунтарският й дух се проявява и в годините на соца. На върха на славата като депутат и герой на социалистическия труд, тя и художникът Светлин Русев се осмеляват да гласуват в парламента срещу готвения недомислен закон за административно деление.

Според него България се разделя на 9 области и областни центрове стават Разград (вместо Русе), Ловеч (вместо Плевен) и Хасково (вместо Стара Загора). За времето решението на двамата е повече от шокиращо. След това Нешка се включва
и в новосформирания комитет за защита на град Русе от обгазяване. Екосдружението се смята и за първата открита опозиция на комунистическата власт. За разлика от много други "поборници" след Десети ноември Нешка

не тръгна да търси дивиденти от дисидентските си прояви

и остана вярна на червената партия.

Всъщност русенката е бунтарка още от ранна детска възраст. "Най-хубавите ми спомени са свързани с ваканциите на село, с игрите и с градината на леля ми. Помня, че завирах нос във всяко цвете. И сега, когато влизам в моята градина, винаги си спомням за детството, за зюмбюлите и розите на леля", разказва тя. "Всички много ме обичаха, глезеха ме.

Винаги ми прощаваха лудориите. Бях невъобразимо палава. Прескачах дълбокия геран, защото беше забранено, катерех се на вишната и висях надолу с главата като прилеп. Понякога не можех да сляза, тогава идваше леля със стълбата и пръчката, смъкваше ме изплашена и забравяше, че се е заканвала", разкрива още голямата треньорка.

"Един от най-уважаваните преподаватели в гимназията беше учителят по физкултура. Ефремов се казваше, унгарски възпитаник", продължава със спомените от тийнейджърските години Нешка. Когато въвел в голямото междучасие обучение по народни танци, едва ли е предполагал, че така посява семето за бъдещата блестяща кариера на тогавашната срамежлива госпожица. Пускали музиката и всички ученици изхвърчали на двора. С нетърпение очаквахме междучасието, за да играем Дайчовото, Дунавското, Пайдушкото хоро, казва Нешка Робева. Тогава за първи път решила да продължи образованието си в хореографското училище в София. Влязла с последните резерви. Била вече опитна гимнастичка и балерина, но знаела само няколко хора. Директорът на школото бил против приемането й, но се застъпил учителят Иван Тодоров. "Попето му казваха. По това време беше балетист в операта, учител по народни танци и ръководител на танцовия състав в Студентския дом на културата", разказва с благодарност Нешка.

В балетното училище Робева пак е в стихията си. "Помня, че имах намалено поведение с последно предупреждение за изключване. В междучасията

се събирахме в съблекалните и блъскахме карти

По лагерите играехме на стражари и апаши, палехме огън и го прескачахме, крадяхме знамето. Правехме си програми, изобщо знаеше се, че където съм аз все някоя пакост ще извършим. Но пък ще държим първенство във всичко. Обичах да се състезавам дори в пакостите", спомня си още Нешка.

На двадесет години Нешка влиза в отбора по художествена гимнастика. Приема я Жулиета Шишманова. Преди това я пращат да работи като методист в Кюстендил. За да не се разделя с приятеля си и остане в София, обаче става студентка във Висшия институт за физкултура и спорт.

Характерът й помага много в художествената гимнастика, където стига до второто място в света през 1969 година. В продължение на дълги години е конкурентка на Мария Гигова, като за тяхното съперничество и досега се разказват легенди.
През 1974 г. е назначена като треньор в "Левски Спартак", а от 1976 до 1999-а е старши треньор на българския национален отбор по художествена гимнастика. Отборът на златните й момичета завоюва 294 медала, 7 световни, 10 европейски и 2 вицеолимпийски титли. И което е най-важното - утвърди нова естетика в композициите по художествена гимнастика.

Според сегашния шеф на федерацията по художествена гимнастика Илияна Раева именитата треньорка е императорът на българската художествена гимнастика. Признание, което струва много, защото имаше периоди, когато двете огнени дами си размениха и тежки думи.

Преди 16 години Нешка се нагърби с ново предизвикателство. Създаде трупа от 35 момичета и момчета ("Нешанъл арт"), с която да представя съвременна интерпретация на българския и балкански фолклор. Като част известните композиции са "Лятно време", "Жар птица", "Токата и фуга в ре минор", "Болеро". Концертите й бяха аплодирани в цялата страна и в чужбина.
Заради еуфорията, която предизвикваше трупата й, тя бе поканена в предизборните турнета на неуспелия политик Николай Бареков, което сега редовно се натяква на Нешка от враговете й.

Робева обаче не е човек, който свежда глава. Свикнала е да се бори и воюва. От Комитета за защита на Русе до подкрепата на екобранителите на Иракли. Казвала е: "Аз съм от хората, неподатливи на корупция. Досега никой не си е позволил да ми отправи неприлично предложение". Беше единственият народен представител в два парламента, който отказа служебен автомобил. Сега отново реши, че е направила достатъчно, за да не чака орден като милостиня.

Япония й благодари с императорски знак

Скандалът с отказания от Нешка Робева орден "Стара планина" потвърди вечната максима, че никой не е пророк в собствената си родина. Само преди три месеца знаменитата ни треньорка бе отличена с императорски знак. Става въпрос за "Орден на изгряващото слънце, златни лъчи с розетка", връчен й от японския посланик у нас Такаши Коидзуми. Нешка го заслужи заради изключителния си принос за развитието на художествената гимнастика в Страната на изгряващото слънце. В Япония учтиво я наричат сен-сей - учителко. В годините от 1982 година насам Робева, в качеството си на треньор на българския национален отбор и впоследствие на "Левски", приема и обучава близо стотици японски състезатели и треньори, като по този начин допринася за формирането на бъдещето на японската художествена гимнастика.

На церемонията присъства и Моринари Ватанабе, студент на Нешка и шеф на японската асоциация по художествена гимнастика, който произнесе приветственото си слово на перфектен български.
Копирано от standartnews.com

[Майски]

Не ме бива много с високопарните думи, а и най-подходящото за човек като Нешка е простичкото: "Честит юбилей!".